Отговорите на въпроса за месец юли

Голямото мнозинство слушатели са критично настроени и не виждат промяна към по-добро в България. За Атанас Иванов равносметката е крайно разочароваща. Както и в повечето други писма, неговият отговор посочва болните теми: корупция, престъпност, безработица, посегателствата срещу природата. За месец юни награда получава и Тодор Цонковски, който между другото пише:

Комисията на ЕС елегантно избегна шумния политически скандал. В шестте сфери, в които България изоставаше, били направени промени в конституцията. Всъщност направеното са просто кръпки в една посттоталитарна конституция.”

Александър Събев, чийто отговор също получава награда, припомня – заедно с още неколцина слушатели – две положителни събития, свързани с еврочленството: избраните в България евродепутати и освобождението на медицинските сестри от либийския затвор. Иначе обаче и неговият коментар звучи мрачно:

“Доскоро сроковете, в които се обещаваше, че ще се забележи успех в резултат от помощта на Европа, бяха 13, 15 или 30 години. Преди броени дни тези срокове бяха коригирани на 100 години – тогава България щяла да се изравни с европейските условия на живот. Е, благодарим за откровеността. Няма да го доживее дори двегодишният ми внук. Членството в ЕС е неизбежна необходимост, но описаният от мен апокалипсис не е изненада за умните българи. Очаквахме го и го предвиждахме.”

Според Балтазар Топчев България е влязла в ЕС по милост. Ето какво четем още в това наградено писмо:

“Сега управляващите очакват оттам да завалят много пари. Това народа не го засяга, защото той си е на същото ниво. Ентусиазмът от влизането в ЕС бавно се изпарява. Не пратихме в Брюксел личности, които да защитават интересите на народа – за ракията, за лозята, за АЕЦ Козлодуй, срещу разграбването на държавата. Целта е постигната. Вече половин година сме вътре. Но сега накъде?”

Към този реторичен въпрос на Балтазар Топчев Стефан Димитров добавя още критични разсъждения след приемането на България в ЕС:

“Управлявани сме от бивши агенти на ДС, които като октопод са обхванали всички сфери на политиката, икономиката и обществото. Провежда се убийствена политика на геноцид срещу пенсионерите. Трябваше да се отложи членството ни с 1 година, да се наложат предпазни клаузи, да се изпратят експерти за борба срещу мафията. Иначе и еврофондовете ще бъдат разграбени. Едниственият успех е освобождаването на медицинските сестри с най-голям принос на Германия, но не е ясно кой колко плати на Либия.”

Награда и за Христо Владимиров, в чийто отговор четем сходни критики:

“За какво пълноправно членство в ЕС говорим, когато за всеки чуждестранен наблюдател е ясно, че България е най-бедната страна в Еворсъюза? Не знам точно с какво се занимават ония в Брюксел, но според мен първо трябваше да наложат на България пълното й декомунизиране. Не в ЕС, на Марс да отиде, България не може да се промени, защото винаги носи със себе си кадрите на ДС.”

Този наш слушател е недоволен и от това, че заедно с влизането на България в ЕС отпаднаха и предаванията на ДВ на къси вълни. Софиянци могат да ни слушат на УКВ, но това наистина е слабо утешение за останалите. Тъкмо от София е следващото наградено писмо. Евгени Стоименов коментира:

“Шестте месеца членство на България в ЕС го оценявам като слабо. Живея в София, но по нищо не се чувства, че съм в ЕС. Всеки, който е бил във Виена например знае голямата разлика. Като че ли Брюксел е занижил критериите си, а след последния мониторингов доклад имам чувството, че България вече заявява как ще си членува по своему в него. Най-голямото очакване от българите, че с влизането ни в ЕС ще се въведе законът, не се осъществи. Младите хора, които завършват висше образование на запад, не се завръщат тук. Напълно липсват работодатели, които да им предложат много добри условия на заплащане и реализация. Така страната ни не може да се развива. Тук продължава да се приема на работа по втория начин - чрез роднини или познати, а препоръки от работодател почти не важат. Така беше през социализма. Впрочем окончателното скъсване със социализма у нас не се състоя, а популизмът придобива все по-големи размери и струи от реклами, телевизионни и радио предавания. Но най-голямата пречка за вписване в картината на Европа си остава манталитетът на българина. Като герой на балканския нобелист Иво Андрич той чака нещо да се промени от само себе си. А промяната може да дойде само от вътре, от самите нас.”

Първата награда за месец юли редакционното жури присъди на Велизар Димитров. Ето какво ни пише той:

Вероятно след време датата 1. януари 2007 ще стане пръв от националните празници на България. Трябва да осъзнаем, че от този момент една изолирана в периферията на съвременния европейски и световен цивилизационен процес държава стана част от този процес. Само този факт е достатъчен, за да обявим членството ни в ЕС за най-значимото събитие в най-новата история на България. За съжаление период от шест месеца е твърде кратък, за да заличи катастрофалните последици от тоталитаризма и отчайващо некадърно проведения демократичен преход. За такова заболяване няма бързодействащо лекарство, а едно членство в ЕС не е панацея. Няма как за шест месеца да видим промени, макар и да се прави нещо в тази насока, след като България се хвана на европейското хоро. Как можем да оценим помощта на Брюксел? Смятам, че тя се изразява недвусмислено в настойчивото акцентиране на нерешените или мудно решавани проблеми, в търпението и добрата воля да не бъдат налагани санкции на страната. На свой ред София следи с повишено внимание оценките на Европейската комисия и в интерес на истината се наблюдава известно активизиране. На първо място впечатляват инициативите на главния прокурор Борис Велчев за поставяне на ред в съдебната система. Като знаем колко неподатлив на корекции е този сектор представям си какво ще коства това на инициатора. Радостно явление е и събуждането на обществени организации и сдружения за отстояване на евродирективите по екологията, защитените зони, производствените стандарти и други. Това засега са първите лястовички на нашето европеизиране.”

Пише в писмото си Велизар Димитров, който получава и първата награда за месец юли. Честито на него и благодарности на всички, които ни писаха!