1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отговори на въпроса за месец май

28 юни 2007

“Къде и как ще прекарате лятната си почивка тази година? Какво очаквате от една пълноценна ваканция?

https://p.dw.com/p/B6zB
Снимка: AP

Преобладаващата част от слушателите, които са ни писали, не са доволни от зададения въпрос, защото смятат, че той – по неволя – не ги засяга. Христо Владимиров от Лом например пише :

“Явно трябва да се въздържа от отговор на майския въпрос, тъй като, както е зададен, изобщо не е адресиран към слушателите – пенсионери. Пълноценна или не, на нас ЕГН-то ни е осигурило пожизнена ваканция”.

Борис Йовчев от София също изразя несъгласие със зададения въпрос:

“ Вашият въпрос, според мен, не е добре подбран, защото той интересува, по всяка вероятност, много малка част от вашите слушатели, живеещи/ все още/ в България. За голямата част от българите предстоящите им въпроси са от вида : ще имат ли работа/ защото са все още безработни/, ще могат ли да си намерят втора работа / защото заплатата им, респективно пенсията ми не достига за да живеят прилично/. Разбира се, има много хора с осигурена работа и материална възможност да планират своята отпуска, както и ученици, студенти и научни работници които могат да съчетаят ваканцията със своите “творчески планове” и интереси. Но това е един нищожно малък процент от населението на България.”

Най-критичен по отношение на зададения въпрос е Васил Кръстев от София, който отбелязва:

“Силно се разсмях на вашия въпрос за ваканцията! Аз съм инвалид І група с 98% нетрудоспособност. Със 60 евро пенсия на песец съм принуден да оцелявам. За мен ваканционният отдих е мислено пътуване. Мислено пътувам до Потсдам, Венеция или Черноморското крайбрежие. Мислено избирам хотел по заливите и мислено и въображаемо се потапям във вълните край брега. Мислено ползвам рехабилитация и също тъй мислено си поръчвам мелба в сенчестия следобед. А следващия път ни потитайте, коя от колите си ще караме във ваканционния период. Лично аз ще се возя в бял мерцедес, защото ще ми подхожда на белите коси. Виртуалната ваканция ви я препоръчвам и на ВАС!”

Съжаляваме искренно, че въпросът ни е породил такива горчиви размишления у мнозина, но той в никакъв случай не е бил замислен като опит за дискредитиране или дори подигравка към онези, които не могат да си позволят летен отдих. Уважаваме всички изказани мнения и се извиняваме на онези, които се чувстват засегнати. Макар, пак да повтарям, че целта ни не е била такава. Пак към мрачната страна на отговора на нашия въпрос ни тласка писмото на Христина Банчева от София, която пише, че едошло време да ни припомни за времето на Виктор Юго. Ето какво пише тя :

“Моята дъщеря си отразя косата – също като в романа на В.Юго – имаше коса под кръста и ме прудепреди, да не разберат двете и дъщери моите внучки, че го е направила ,само защото са и предложили 100 лева от някакъв фризиьорски салон!!! И тя милата се чувстваше много горда от постъпката си! Само че липсва ЖанВалжан... За каква пълноценна ваканция става въпрос???”

Велизар Димитров от София цитира известен български социолог, който твърди, че българинът не е толкова беден за колкото се представя и коментира тезата му така:

“Да българинът може би има панелен апартамент и дори място с барака, но лятната почивка е последното нещо, което го вълнува в момента. Все пак не е чак такъв глупак, та да си продаде панелката, за да изкара някоя и друга почивка на Златни пясъци или да осъществи мечтана екскурзия до екзотична страна и след това да остане на улицата. Между другото, напоследът забелязвам и едно особено, укоризнено отношение към онези, които ходят на почивка в тези бедни години. В очите на ниско платения работник или пенсионер, това са баровци, мафиоти или шуробаджанаци, облажили се он някаква политическа конюнктура и в никакъв случай хора с благосъстояние от честен труд.”

Последното твърдение, лично на мен ми се струва малко пресилено, защото има – все пак – доста хора в България, които печелят добри пари и то съвсем легално , включително и съвсем млади хора, завършили висше образование, които поради отлива на млади хора и квалифицирани специалисти получават относително лесно много добри длъжности в държавната администрация например. Да се надяваме, че броят на тези хората, печелещи добре и в други сфери на икономиката, ще се увеличава. А ето сега и няколко отговора, от които прозира по-ведър поглед над нещата. Стефан Димитров от София ни отговар, че ще прекара лятото си в царството на билките за чай и овцете в подножието на Люлин планина.. Ето откъс от писмото:

“В града не се чувствам добре и затова винаги ме тегли към планината. Всяко излизане на Люлин планина описвам в туристически дневник – какво и колко съм набрал, какви срещи с други туристи съм имал. Така събирам скъпи спомени и незабравими срещи с благородни и мъдри планинари, уча се от техния опит.”

Д-р Начо Начев ни е написал, че той и съпругата му по традиция ще прекарат лятната си почивка вродното им село Кортен, община Нова Загора:

“Най-голямото удоволствие, което изпитвам, това е ежедневния контакт с природата, която все още е запазена от замърсяването. Истинско удаволствие е да отглеждаме различни видове цветя, да правя разходки по онези местности, които са свързани с моето детство.”

Сава Дончев от Плевен пише, че от много години насам лятната му почивка е на пчелина :

“Не ми тежи. Гледам тези чудни божи създания как се трудат незспирно. Започват рано сутрин, та до залез слънце. Преди повече от 25 години, след дълго обмисляни и проверки избрах като допълнителна работа пчеларството. От тогава първоначално като аматьор а след това и на професионално ниво се занимавам интензивно с пчеларство. Това ми е хоби и източник на допълнителен доход.”

Христо Владимиров от Лом прекарва лятната си почивка в родното си село Комощица, където се занимава с дребно овощарство и лозарство. Ето още нещо, което разнообразява престоя му там:

“В почивката ми, съвсем естествено, се вписва и дългата блага приказка със съседи, бивши съученици или колеги от предприятията в Лом, където сме работили някога заедно. Тази “блага” приказка много често се накъсва от ожесточени спорове, прерастващи понякога в люти караници, особено около предстоящото футболно дерби или около предстоящите избори. Тогава приказката се нагорещява до червено, защото дори в тази най-дълбока българска провинция, хората са силно политизирани.”

След цитираните писма, дойде време да обявим и наградите, които този път са по-малко, поради това, че и писмата бяха твърде малобройни. Първа награда този път не присъдихме никому.Останалите са за Васил Стефанов Кръстев от София, Борис Йовчев от София, Сава Дончев от Плевен и Сгефан Димитров от София!