1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отзвукът в Америка от речта на президента Буш

24 януари 2007

Речта на американския президент Буш “За състоянието на нацията” предизвика нееднозначна реакция сред депутатите и сенаторите в американския Конгрес: от една страна бурни аплодисменти, от друга – пълно недоумение. Подробности от Клаус Кащан във Вашингтон:

https://p.dw.com/p/Ate7
Снимка: AP

Мнозина парламентаристи останаха просто безмълвни когато се разбра, че Буш не възнамерява да промени очертаната “нова” стратегия за Ирак – но въпреки това, и въпреки съпротивата в двете камари смята да потърси подкрепата на Конгреса. Сенаторът Барак Обама, проекто-президентски кандидат на Демократическата партия, заяви:

“Фокусът на речта беше върху положението в Ирак. Съвсем очевидно бе, че и сред двете партии съществува голям скептицизъм относно изпращането там на допълнителни войски.”

Когато президентът произнесе следното изречение, в залата на Конгреса настъпи пълно мълчание:

“В последна сметка взех решение за подсилване на войските ни, защото тази стратегия има най-добри шансове за успех.”

Никой не аплодира при това изявление. Изобщо по този въпрос Белият дом изпада във все по-голяма изолация.

От друга страна Буш може да разчита на подкрепа по други въпроси: по-голям ангажимент за кризисния судански регион Дарфур; мерки за намаляване на огромния държавен дълг; подобряване на положението в американските училища; нов имиграционен закон. Всички тези анонси на президента бяха посрещнати с аплодисменти.

Барак Обама даде да се разбере, че неговата партия, демократите, е готова на сътрудничество с републиканците:

“Президентът направи някои разумни предложения, например в сферата на здравеопазването и енергийната политика, където демократите са готови на конструктивтно сътрудничество с Белия дом.”

След като в продължение на години пренебрегваше проблемите на околната среда, сега Буш се опитва да се боядиса в зелено:

“Днес моля Конгреса да подкрепи една голяма цел: нека през следващите десет години намалим с 20 процента потреблението на бензин.”

Това е една наистина амбициозна цел. Една от главните причини за завоя в политиката на Белия дом е стремежът Америка да стане по-независима от вносния петрол.

Как се възприе президентската реч от американската общественост? 41 процента от анкетираните я оценяват много положително; но преди две години подкрепата достигаше 60 процента. И още една цифра от допитването на телевизионния канал Си Ен Ен: едва 11 процента от американците вярват, че Буш може да постигне своите цели в Ирак.