Отиде си американският писател Джон Ъпдайк
28 януари 2009
76-годишният Ъпдайк е получавал два пъти наградата „Пулицър” и е носител на ред други престижни награди за литература. Той е автор на над 50 книги – 22 романа и многобройни сборници с къси разкази, поезия и есета.
Сред най-известните произведения на Джон Ъпдайк са романите “Вещиците от Ийстуик”, „Кентавърът” и поредицата за Заека. Последният му роман беше публикуван през 2008 година. Той е продължение на „Вещиците от Ийстуик” и се нарича „Вдовиците от Ийстуик”. В него Ъпдайк ни среща отново с вещиците – но 30 години по-късно, а главните му теми са старостта и смъртта.
„Сексът е като парите – никога не стига”
Ъпдайк беше водещият писател на своето поколение, автор с уникално място в американската литературна история, спечелил всяка възможна литературна награда – с изключение на Нобеловата. Неговите най-известни романи са хроники на живота в малките американски градчета. „Когато пиша”, отбелязва Ъпдайк, „умът ми се насочва не към Ню Йорк, а към някое смътно място някъде на изток от Канзас”. Неговите герои почти без изключение страдат от сексуална, духовна и морална затормозеност. Най-характерен е героят му Хари Ангстром, или „Заекът”, от поредицата, започваща с романа „Заеко, бягай!”.
Сексуалността, изневярата, разводът са сред главните теми в творбите на Ъпдайк. Самият писател казва: „Сексът е като парите – никога не стига”. Основно място в литературния свят на Ъпдайк заема и духовното. „Не бих искал да минавам за религиозен мислител”, казва писателят в интервю от 1990 година. Въпреки това много от героите в романите му преследват религиозни и духовни идеи, като издават по този начин неговия
дълбок интерес към религиозните философии
Ъпдайк е израснал в евангелистката общност на родното си градче Шилингтън в щата Пенсилвания и през целия си живот е посещавал редовно църква. В ред интервюта той признава, че най-силният мотив за неговата вяра е „ужасът от чисто материалистичното, атеистично виждане за вселената”.
В интервю от 2007 година Ъпдайк казва следното: „Всеки човек вярва в различни неща в различни моменти. На 73 години аз вярвам - съвършено инстинктивно - главно в ценността на творческото писане”.