1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Откъде е богатството на Бен Али

С. Мерш, Е. Лилов14 април 2014

Закони по желание на диктатора и печалби на гърба на народа - така се стига до неприличното забогатяване на клана Бен Али в Тунис. Изследване на Световната банка сочи причините, позволили това да се случи.

https://p.dw.com/p/1Bhg5
Zine El Abidine Ben Ali
Снимка: picture-alliance/dpa

Над една пета от печалбите на частния сектор в Тунис са отивали в семейството на бившия диктатор Зин ал Абидин Бен Али. До този извод стига Световната банка в свое изследване, озаглавено "Всичко в ръцете на семейството". Изследването акцентира върху примера от Тунис, но подобни структури съществуват в много други страни по света, отбеляза при представянето на данните икономистът Антонио Нусифора.

Проучени са били общо 220 тунизийски фирми, в които след падането на Бен Али от власт през януари 2011, са влезли държавни синдици. Става въпрос за компании, работещи в най-рентабилните сектори от икономиката. Както са установили авторите на проучването - с незначителното си участие от само 1 процент в тези компании семейството на тунизийския диктатор е успявало да прибира 21 на сто от печалбите им. Телекомуникациите, транспортът и търговията с недвижими имоти са били изцяло в ръцете на клана Бен Али, определял цените по свое собствено усмотрение.

Tunesien 3. Jahrestag Umsturz
Масовите протести принудиха Бен Али да избяга на 14 януари 2011 г.Снимка: picture-alliance/dpa

Декрети в полза на диктатора

"Така в страната са възникнали много монополни структури, а фирмите са носили огромни печалби", казва Нусифора. В края на управлението си Бен Али е бил натрупал състояние на стойност 13 милиарда долара, което се равнява на една четвърт от държавния бюджет, е изчислило тунизийското правителство. В тесния смисъл на думата обаче управляващият клан не е действал в пряко нарушение на законите - семейството е използвало много умело в своя полза законовите разпоредби. Така например приетият през 1993 година Закон за инвестициите е бил съгласуван изцяло с интересите на клана на диктатора, а други 25 декрета са имали за цел да отрежат достъпа на нови фирми до свободния пазар - отново в интерес на фирмите на Бен Али. Въпросните декрети са били представяни на широката общественост като мерки в защита на потребителите.

И излиза, че тунизийското общество е било разделено на две пределно несъразмерни части - малката групичка правоимащи, диктуващи изцяло нещата в икономиката, и огромната маса от всички останали. Именно това по-късно се превръща в основен фактор за политическите промени в страната, твърди икономистът от Световната банка Антонио Нусифора. Според него регламентът, позволил на Бен Али да забогатее, все още съществува и в този смисъл представлява риск за връщането на старите структури на властта.

Weltbank-Vertreter Antonio Nucifora
Експертът от Световната банка Антонио НусифораСнимка: Antonio Nucifora

"Проблемът е общ за арабския свят"

Тунис обаче не е изключение - в много други страни от региона, в които през последните години обикновените хора въстанаха срещу своите диктатори, съществуват подобни структури. "Това е общ проблем за целия арабски свят", уверява Антонио Нусифора. "Непотизъм и управленски елити, които мислят само за собственото си обогатяване, има в много страни по света. Не много по-различно е например в Русия или Украйна", твърди икономистът от Световната банка.

Както обяви Антонио Нусифора - през юни Световната банка ще оповести резултатите от следващо изследване, посветено на съществуването на подобни икономически структури и в други арабски страни.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата