1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отново война в Африканския рог

27 декември 2006

Африканският рог отново става арена на война. Нахлуването на етиопски войски в съседна Сомалия, за да подкрепят слабото временно правителство срещу ислямистите, заплашва да взриви целия регион:

https://p.dw.com/p/AtfJ
Снимка: picture-alliance/dpa

Играта на криеница на етиопското ръководство в съседна Сомалия приключи внезапно, но не и изненадващо. През последните няколко дни етиопските военни инструктури, изпратени в помощ на правителството на временния сомалийски президент Абдилахи Юсуф, мутираха в истинска агресивна армия. Нейната големина, въоръжение и досегашни действия показват, че Адес Абеба си поставя за цел ако не да унищожи, по поне да отслаби значително партизаните ислямисти, така че да не са в състояние да заплашват повече временното правителство в Байдоа.

Враждата между Етиопия и сомалийските ислямисти около Хасан Дахир Авис води началото си не откакто последните превзеха това лято столицата Могадишу, а след това и голяма част от централна и южна Сомалия. През 90-те години на миналия век Дахир Авис оглавяваше една ислямистка групировка, която оказваше военна подкрепа на сепаратистите в Етиопия срещу централното правителство в Адис Абеба. Тогава етиопците нахлуха в Сомалия и унищожиха базите на ислямистите покрай общата граница. Като обяви тези дни война на сомалийските ислямисти, етиопският премиер Мелес отново повтори обвинението, че те се опитвали да предизвикат бунт в Етиопия. Според Мелес ислямистите инфилтрирали в Етиопия невиждан брой етиопски “метежници”.

Изглежда парадоксално, но самата Етиопия има съществен принос за възхода на ислямисткото движение в съседна Сомалия. При сформирането на временното правителство преди две години, Етиопия направи всичко възможно за утвърждаването като президент на своя съюзник Юсуф, докато ислямистите от клана Хавие останаха с празни ръце при съставянето на кабинета. От този клан произлизат ислямистките водачи като Хасан Дахир Авис, които днес задават тона в така наречения Съюз на шариат-съдилищата. Ако временното правителство беше по-репрезентативно, тоест истинско правителство на националното единство, ислямистите нямаше да имат такъв успех в усилията си да превърнат шариат-съдилищата в платформа на опозицията срещу държавния глава Юсуф и неговия кабинет.

Досегашните чуждестранни опити да се установи ред в хаоса, оставен в Сомалия от диктатора Сиад Баре, бяха безплодни и предизвикаха дори обратен на желания ефект. Срещу подобни нежелателни последствия не е имунизирана и сегашната етиопска интервенция. Напротив, тя може да допринесе за окончателното сплотяване в лагера на ислямистката съпротива. Сега ислямистите може да се изживеят в ролята на защитници на своята родина и да изискват “патриотичния дълг” за защита на Сомалия дори и онези, които нямат нищо общо с шариата и още по-малко с джихадитския екстремизъм.

След първоначалните успехи на етиопската армия съществуват опасения, че Еритрея, която снабдява ислямистите с оръжие, ще се намеси в боевете на страната на последните. Външната политика на Еритрея се придържа към един-единствен ориентир: да се прави всичко онова, което вреди на Етиопия.