Отрова за Юшченко – криминално-политическите афери в Украйна през последните години

а афери в Украйна през последните години.

По професия той е човек, който трябва да избягва светилната на прожекторите – въпреки това обаче името му днес е сред най-често споменаваните в Украйна. Ихор Смешко, генерал-лейтенант и шеф на украинските тайни служби СБУ. На 5 септември тази година, ден преди внезапното разболяване на кандидата за президент на Украйна Виктор Юшченко, 49-годишният Смешко му предлага да вечерят заедно, защото имал да му предаде изключително важни информации. По време на вечерята обаче разузнавачът не съобщава нищо сензационно – разговорът кръжи около общи теми, свързани с изборите. Днес привържениците на Юшченко смятат, че всичко това е било просто инсценировка, за да бъде отровен техният лидер. Самият Ихор Смешко не е типичен разузнавач от съветската кариера. Той е доктор на техническите науки и дори професор, кариерата му не започва с КГБ, а в Съветската армия. Непосредствено след като Украйна стана суверенна държава през 1991 година Смешко заминава като военен аташе на страната във Вашингтон, включително и поради добрите си езикови качества – той говори английски и перфектно немски. Опозицията в Украйна винаги е нащрек, когато става дума за Смешко, защото се смята, че той е способен на много неща. Между другото, подобна констатация прави дори досегашният президент на страната Кучма, ако може да се вярва на прословутите записи на Мелниченко. Както навярно си спомняте, бившият офицер от КГБ и член на охраната на Кучма Микола Мелниченко изнесе записи, за които твърди, че са от подслушване в кабинета на Кучма. Днес Мелниченко живее с променена идентичност в САЩ, защото, според него, руските тайните служби са готови да го убият заради изнесената информация, която той събрал по собствена инициатива – според мнозина обаче, тъкмо по поръчение на руснаците. Преди три години изнесеното от Мелниченко предизвика огромен скандал. Във въпросните записи се чува как Кучма нарежда на тайните служби да ”свалят гащите” на журналиста Георги Гонгадзе, който критикуваше ръководството на страната. През есента на 2000 година Гангадзе беше открит обезглавен в една гора край Киев. Неколцина членове на анкетната комисия стигнаха до извода, че убийството е дело на украйнската тайна служба СБУ, но парламентарното мнозинство, командвано от Кучма, не допусна публикуването на доклада. Впрочем, освен Гонгадзе още десетина други журналисти се простиха с живота, вероятно поради това, че през последните години водеха разследвания в сивата зона между политиката, икономиката и престъпността. Общественността в Украйна беше шокирана и от просташкия начин, по който Кучма се държи със съветниците си. Записите на Мелниченко накараха по-голямата част от интелигенцията в страната да обърне гръб на досегашния президент. Все пак, малцина смятат, че Кучма лично е наредил да се извършат споменатите убийства и атентатът срещу Юшченко. Злият гений в неговото обкръжение е Виктор Медведчук, шеф на канцеларията му. Опозицията обвинява Кучма най-вече заради това, че държи на високи постове хора с доказано криминално минало и нечисти похвати. Вече е очевидно, че привържениците на Юшченко са решени да направят всичко необходимо, за да изяснят веднъж завинаги както покушението срещу своя лидер, така и убийството на журналиста Гонгадзе.