От Проди към Барозу

Европейската столица Брюксел потъва в ежегодния си летен латергичен сън. Председателят на Комисията Рамоно Проди прекарва отпуската си в Гърция, а и повечето чиновници от ЕС са напуснали Брюксел. Избраният сега от парламента на ЕС приемник на Проди Барозо не бива да си дава почивка. Той трябва незабавно да демонстрира авторитет и целеустременост. Поарсоналното и политическото прекрояване на Брюксел, за което отговаря Барозу е от решаващо значение за ролята и умението на да се налага на новата Комисия, която ще бъде на власт до края на 2009-та год.

В края на август досегашният премиер на Португалия възнамерява да представи екипа си. За 48-годишния либерално-консервативен политик най-важното ще бъде, да изкове от 25-те члена на този орган колегиум, което да заслужава това име. Неясните разграничения между ресорите и разтегливите компетенции на отделните комисари биха могли да доведат до съперничества и по този начин да подкопаят преждевременно авторитета на Барозу, който съгласно договора на ЕС е ”пръв между равни”.

По-важно от разпределянето на длъжностите е, с какво саморазбиране комисията на Барозу ще се изправи срещу бъдещите политически предизвикателства. В станалия по-многообразен след източното разширяване ЕС, Комисията повече отколкото когато и да било преди застъпник на общите интереси на партньорите. В епоха, в която комисарите в противоречие със задачите си по договор честа се считат и за представители на интересите на родните си страни, това понятие твърде трудно се изпълва със съдържание.

И бъдещите комисари са хора, чиито политически сърца бият в ляво, в дясно или пък някъде другаде из политическия спектър. Представите им за бъдещата роля на Европа се различават съответно на темперамента и гледните им точки. Барозу обаче трябва да продължи да гради върху онова, което е постигнато за самочувствието на Комисията от неговите предшественици – от християндемократа Валтер Халщайн през социалдемократа Жак Делор, та до яркия и междувременно политически либералния Романо Проди.

Двете най-важни задачи на Комисията остават непроменени. Тя трябва надпартийно да бди за спазването на договорите на ЕС и да изпълнява ролята на двигател на интеграцията. За държавите от ЕС и техните граждани досега това не беше лошо. Макар и с източното разширяване и постигнатите договорености за констититуцията на ЕС неотдавна да бяха постигнати важни километрични камъни, Комисията на Барозу е очаквана от нови сериозни предизвикателства. На първо място е въпросът, какво конкретно може да допринесе Европа за укрепване на европейската икономика и за намаляването на безрабоитицата. Истинско изпитание обещава конфликтът между 25-те правителства за финансовия ред в евросъюза. Барозу го очаква труден еквилибризъм. От неговата сръбност на настоящата фаза ще зависи, колко дълго ще му су приписва отрицателното качество, че бе само избор от "второ качество" за поста в Брюксел. С един извод той може да се теши още от сега: и многоуважаваният Делор през 1984 год., когато тогавашния френски външен министър Клод Шейсон е фаворитът на Брюксел, е смятан за "второкачествен избор".