1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Офицер от Щази за атентата срещу папата

19 април 2005

Българската следа в атената срещу папата продължава да занимава италианските медии, изреждащи се в публикуването на допълнения и подробности, около него. Днес католичеслият всекидневник Авенире публикува на заглавната си страница интервю с Гюнтер Бонзак, бивш офцер на Щази. Антоанета Николова:

https://p.dw.com/p/At1f
Бонзак опровергава бившия си шеф Волф
Бонзак опровергава бившия си шеф ВолфСнимка: AP

На две цели страници Авенире публикува сензационно интервю на бившия офицер на Щази Гюнтер Бонзак за дезинформацията около така неречената българска следа.

Бонсак твърди, че българските служби потърсили от Щази съдействие за изграждането на версии и кампания в защита на техен човек.

Това станало седмици след атентата и много преди арестуването на Сергей Антонов.

Целта била да се изгради версия, която да отклони вниманието от контактите на Али Агджа със източно европейските служби. Решено било да се изгради теория, че Агджа е крайно десен терорист. За целта била изфабрикувана версията, че е член на Сивите вълци.

Самите Сиви вълци не занеха почти нищо за него, което стана ясно и от разпитани от нас в Германия турци.

Пратихме фалшиви заплашителни писма, подписани от тяхната организация срещу институции на ГФР и италиански съдии – разказва Бонзак.

Много време след това бе арестуван Сергей Антонов и ние се питахме кой е той, а българите ни говореха за него като за наш човек –уточнява офицерът на Щази

След атенатата срещу папата българите се забързаха неистово да се срещат с нас.

Гюнтер Бонзак потвърждава отречени по-късно от Маркус Волф спомени за работна среща по случая на българските служби с германските им колеги във вила в Берлин.

Когато идваха в ГДР българите отсядаха винаги в тази вила – добавя той.

Срещите ни ставаха в периода 81-82 година преди обвиненията срещу българите. От българска страна помня, че присъстваше шефът на отдел Активни мерки, а от наша полковник Вагенбрет, шеф на отдел номер 10. Имаше още двама-трима българи и един преводач. Разбира се присъстваше и човек на КГБ добавя Гюнтер Бонзак.

Българите търсели от германците помощ за юридическите си стъпки по-късно както и за ползване на мрежата на ЩАЗИ в Италия. Те не разполагали с добре разработена система в западнато общество, уточнява Бонзак. Германците е трябвало да изградят лоби за българската кауза сред политици, журналисти и правните среди в Италия.

Агентите от София се притеснявали, че Сергей Антонов щял да рухне пред италианците и да признае всичко. Затова се бързало да се постигне неговото освобождаване. Разработена била обществена кампания против задържането му в италиански затвор.

Правните съвети на българите ги осигурихме ние, казва офицерът на Щази. Българите успяха да се снабдят с копие на доклада на италианския съдия Иларио Мартела и бяхме постоянно информирани за действията на следствието. Имахме също така постоянен агент в съда – разказва Гюнтер Бонзак.