Очакваното членство в ЕС и коалиционните преговори в София

В хода на следизборните консултации около съставянето на ново българско правителство БСП и ДПС определиха в ултимативен порядък днешната сряда / 6 юли/ за краен срок, в който управлявалото досега НДСВ трябва да изрази отношението си към формирането на управленска коалиция между трите партии, спечелили най-много гласове на изборите на 25 юни. Краткият срок даден за отговор на НДСВ беше аргументиран с необходимостта от бързи действия по изпълнението на поетите законодателни ангажименти във връзка с бъдещото членство в ЕС.

Ако се съди по изявления на представители на царската партия, НДСВ е твърде вероятно да се включи в коалиция с БСП - не само защото през последните 4 години тази коалиция, макар и неофициална, беше факт, но най-вероятно поради сериозния ангажимент на досегашното правителство по успешното довеждане на евроинтеграционния процес до успешен край. На въпрос дали БСП може да вкара България в ЕС, не друг, а досегашния външен министър Соломон Паси каза, че “не би трябвало да вкарваме България в Европейския съюз против БСП. Напротив, отбеляза Паси, смятам, че БСП може да даде своя положителен принос в този процес и в никакъв случай не трябва да се отхвърля ролята, която тази най-голяма парламентарна група може да играе в следващия парламент”. Паси се оправда за диаметрално противоположните си твърдения преди изборите с “особената риторика”, която се използувала винаги в навечерието на подобен вот.

Предстоящото членство на България в Евросъюза се превърна и в мощен инструмент за натиск, срещу който трудно се намират контрааргументи. След консултациите между БСП и ДПС, по предложение на Ахмед Доган двете формации са възприели формулата на едно бъдещо управление като “кабинет на европейската и социалната” отговорност. Казано иначе, НДСВ е притиснато с такава европейска политическа логика, на която единствения достоен отговор е положителния, тъй като тя включва основния приоритет на страната – успешното й членство в ЕС.

Еврочленството промени значително следизборната политическа лексика и на десницата. Силно фрагментирана и все още несъвзела се от тъжните изборни резултати на 25 юни тя започна да изразява готовност за компромиси единствено в името на европейското бъдеще на страната. Заместник-председателят на СДС Николай Младенов обяви, че ОДС и НДСВ нямали съществени различия по политиката, от която се нуждае България, а само по детайлите, които не били “непреодолими”. От БНС предложиха компромисния вариант за силно програмно правителство със стабилно мнозинство, което да отстоява ясните Европейски приоритети на България. Непреклонни в своята политика на тотално отрицание засега са само ДСБ и неясната все още националистическа коалиция “Атака”.

Балансиращият ефект, който Европа оказва върху българската вътрешна политика вероятно ще се изрази и върху избора на следващия министър-председател на страната. Това е и ключовия спор между ясните и потенциални коалиционни партньори в едно бъдещо управление.

Удивителното е, че спечелилата най-много гласове на изборите Коалиция за България и в частност БСП, въпреки публичните заклинания, че следващият министър-председател щял се казва Сергей Станишев, не изключва възможността това да е трета личност, която освен повече управленски опит да има и необходимия авторитет сред европейските партньори на страната. Втората кандидатура, на сегашния премиер Симеон Сакскобурготски, социалистите официално разглеждат като неуместна, но далеч не като невъзможна. И отново единствената причина за евентуален “компромис” от тяхна страна би бил европейския и международен авторитет на досегашния министър-председател. Впрочем, подобно мнение изразиха публично през уикенда двама влиятелни политолози, известни като едни от най-яростните критици на досегашното управление на НДСВ. Според проф. Евгений Дайнов най-подходящ за поста премиер е Симеон Сакскобургготски, тъй като нито един Иван Костов, нито Надежда Михайлова биха получили обществена подкрепа. Политологът Антоний Гълъбов предлага през следващите 100 дни да се състави програмно правителство, което да свърши работата до присъединяването на България в ЕС, и констатира, че общественият и емоционален интерес предполага Симеон Сакскобургготси да бъде излъчен за премиер. Най-категорично в тази посока е мнението на външния министър Соломон Паси, който заяви: «Ако някой посочи друг човек, който би могъл да вдигне телефоните на всички европейски премиери и да им каже дори на собствения им език какво се очаква от тях и да изложи българския казус, покажете го този човек, за да говорим конкретно, но на този етап аз съм прехвърлил през главата си много имена, много физиономии, познавам българския политически елит от последните 15 години доста добре и колкото и да се старая да се сетя за такъв човек, не мога”.

Отвъд обяснимата емоционалност на Паси, засега е ясно, че две от досегашните ключови фигури на българския евроинтеграционен процес – министърът по европейските въпроси Мглена Кунева и премиерът Симеон Сакскобурготски са единствените, които продължават да фигурират в плановете на политическите сили за следващо управление на страната.

Което е твърде показателно за засилващият се балансиращ ефект на Европа върху все още силните български политически страсти.