Пазарите на акции в Бъргария, Румъния и Хърватия са перспективни и изгодни

Онези, които през миналите години не инвестираха в бурно развиващи се пазари като Унгарския или Полския, ставаха неизменно обект на снизходителни критики. Междувременно обаче тези страни вече не са на мода - поне що се отнася до предпочитанията на професионалните инвеститори. Керванът на фондовите мениджъри се движи вече още по на изток – към Румъния, България и Хърватия. Ние трябва да проникнем по-надълбоко в Изтока, ако искаме да запазим доходността си – казва Томас Фартхофер,който е мениджър на акционерния фонд Баваг ПеЕсКа на Виенската Банка за работа и икономика. През изминалите три години доходността на фонда ежегодно отбелязваше ръст от 40 на сто. Делът на трите страни в портфолиото на фонда от 2003 година насам нарасна от 3 на 10% - т.е. повече от тройно.

Инвеститори като Фартхофер са на мнение, че икономическият прираст на Румъния, Хърватия и България ще засенчи бившите “звезди” Унгария и Полша, които от май 2004 година са част от ЕС. Докато стопанствата на централноевропейските държави вече в значителна степен са се доближили до изпълнението на европейските стандарти, което е повишило и цената на техните фирми, страните още по на изток предстои да извървят този път – казва още фондовият мениджър Фартхофер. Инвеститори, които заложиха на новите –страни членки на ЕС, бяха щедро възнаградени. Борсите на Балканските страни вече също отбелязват успехи. Румънският индекс БЕТ от януари 2004 насам почти е утроил стойността си. Хърватският Кробекс от началото на годината се е увеличил с 30%, а българският Софикс за същия период нарасна с 33 на сто. Въпреки това акциите от тези страни са считани за изгодна инвестиция.

Алфред Кобер, управител на Аполо Емърджинг Фанд в Грац също залага на развитието, произтичащо от перспективата за членство на Балканските страни в ЕС. “Аз усъм убеден – казва той, че Румъния, България и Хърватия ще станат членки на ЕС”. Кобер притежава например акции на банка Трансилвания – втората по големина банка на Румъния, която се листва на борсата, както и на фармацефтичните концерни Плива от Хърватия и на Антибиотици от Румъния.

“Историята се повтаря” – констатира Тим Дринкал – фондов мениджър на Густавия Болкан Фандс към Густавус Капитал – Стокхолм. “Икономическият прераст на балканските държави ще засенчи този на централноевропейските старни благодарение на окрилената фантазия за европейско членство” – казва той. Като недостатък се счита обаче факта, че борсите в региона са много малки. Търговският оборот на борсата в Букурещ през тази година възлиза на два милиарда и 200 милиона долара. За сравнение: на борсата в Прага през 2004 година, търговският оборот е в размер на 42 милиарда долара.