“Паметта на нацията” или Германската Национална Библиотека

Германската Национална Библиотека във Франкфурт, намираща се на една от най-шумните пътни артерии в града, изглежда отвън по-скоро невзрачна. Който не знае, че зад стените на семплата постройка се крие “Паметта на нацията”, надали би се досетил, че точно тук е архивът на всички публикации на немски език, както и всички тези за Германия:

осем милиона книги изпълват рафтове, дълги 125 километра

Тъй като всяко издателство е задължено по закон да изпраща по един екземпляр от всяко свое заглавие на Германската Национална Библиотека, всеки ден тук се получават около 1200 нови попълнения.

Идеята е възникнала още през 1900-ата година. Самите издатели са искали по този начин да запазят написаното от германските поети и философи. По този повод през 1913-та година в Лайпциг е създадено Германското Книгохранилище, а след 1945-та във Франкфурт се ражда западният вариант, наречен Германска Библиотека. От 2006-та насам двете се срещат под общото наименование Германска Национална Библиотека.

В кръглата зала под високия купол е изключително тихо. В библиотеката идват предимно студенти и научни работници от франкфуртския университет, но също и банкери, както и хора от сферите на политиката и икономиката.

За да получи достъп до колекцията на Националната Библиотека, посетителят трябва по някакъв начин да докаже своите изследователски или работни интереси.

Желанието да четеш не е достатъчно

освен това библиотеката е отворена само за пълнолетни. Уте Швенс:

“По принцип при нас книгите могат да се ползват само в читалнята, тъй като ние сме архивна библиотека и имаме за цел да съхраняваме добре всичко, което получаваме, това е залегнало в закона.”

350-те места, много от които са с изглед към двора на библиотеката, са заети още преди обяд. Тук може да се чуе само тих шепот или натискане на клавишите на компютри. Особено търсени са списанията и вестниците, чийто брой е около 57 000.

Посетителите нахлуват още в 9 сутринта, когато библиотеката отваря. И всички те са силно впечатлени. Един от тях споделя:

“Тук човек може да си поръча книгите по електронна система, която функционира много добре, за 2-3 часа ги доставят, стига да са били поръчани преди 14:00. И така работата доставя истинско удоволствие. Обслужването е страхотно. Никъде другаде човек не може да получи поръчана книга толкова бързо и веднага да направи своята справка, разбира се в случай, че книгата не е била взета от някого друг.”

През 2006-та в разгара на бързото развитие на интернет сбирката е била коренно разширена

“Трябва да разполагаме и с публикации, които съществуват само в интернет, т.е. с електронните книги, онлайн-ежедневниците и списания, които вече са толкова много, и т.н.. Тук трябва да бъде свършена още много работа, за да можем да определим какво точно да бъде това, с което трябва да разполагаме. Трябва ли да архивираме всяка уебстраница? Или трябва ли да архивираме Ибей, само защото е в интернет?”

Кои публикации да влизат в “Онлайн-паметта на нацията”, както и как да бъде направен подборът им, трябва да бъде решено със закон.