Партньори без топлота

Приветствията между двамата държавници в двора на замъка в Майнц изглеждат естествени и все пак формални. Може би това се дължи на официалната церемония по посрещането. Само че и след това нищо не изглежда разкършено и лишено от напрежение. Продължилите с години раздори в двустранните отношения явно си казват думата. Срещат се един президент и един канцлер, които промениха рязко външната политика на своите страни. Сега и двамата решиха, че не е в интерес на техните страни постоянно да се джафкат. Това заявява най-ясно Шрьодер, когато в отговор на въпроса, в какво неговите предложения за реформа на НАТО се различават от онези на американския президент, отговаря: "Споразумяхме се да не изтъкваме постоянно по какво не се разбираме, а да се концентрираме върху онова, което ни свързва." Именно това е новият трансатлантически дух: отсега нататък и двете страни ще заявяват с усмивка, че са на друго мнение. Нищо повече и нищо по-малко не се случи досега. Но това не е малко. Който иска подобрение на двустранните отношения, той трябва да престане постоянно да клепа другия. Промяната в тона на разногласията представлява сама по себе си вече напредък. И това е само началото.

Тези двама държавници биха могли да станат партньори, но не и приятели. Това се долавя дори във формалния ход на едно държавно посещение; жестовете опровергават всякакви думи. Когато Буш говори, лицето на Шрьодер става каменно. Той гледа като вцепенен право пред себе си, като избягва да се извръща към своя гостенин, който търси установяването на контакт. Когато говори Шрьодер, Буш се обръща открито към него, кима, дава символична подкрепа на неговите думи. Все пак Буш е онзи, който пое инициативата за излизане от долината на взаимната враждебност; той признава дори, че понякога сам бил виновен за неразбирателството между политиците от двете страни.

Буш донесе нещичко, за да покаже на германците, че студената война между съюзниците наистина е приключила. Той приема това, че Берлин няма да изпрати войски в Ирак, нито дори за подсигуряването на възстановителния процес. "Аз разбирам границите за германския ангажимент" - подчертава Буш.

Като подарък за германското правителство Буш е донесъл и известно раздвижване в полето на политиката по отношение на климата и замърсяването на околната среда. В продължение на години той упорито избягваше думата Киото. Сега обаче той намекна, че - също както по отношение на Ирак - е възможно постигане на разбирателство и по този въпрос. Америка все още не е готова да се присъедини към договора от Киото, но пък от друга страна не възнамерява да страни от други форми на защита на климата. Това може да стане основа за ново сътрудничество. Буш открива перспектива да бъде спечелена Америка за международната климатична политика.

Най-важният дар на Буш разбира се е неговото застъпничество за единна Европа. По този начин той слага край на дебата в собствената си партия, в която някои смятат, че слаба Европа е от по-голяма полза за Америка. В Майнц Буш заяви, че без една силна Германия не може да има и силна Европа - и че Америка не може да има добри отношения с Европа без да има добри отношения с Германия. Това именно бе логиката на визитата на Буш - и това е шанс за Германия.