Педофилия и геополитика - теми от седмичния печат

Пред ирландските епископи, събрани в Рим, папа Бенедикт 16 бързо стигна до скандалната тема, която в момента вълнува ирландската католическа църква. Става дума за сексуални посегателства на духовници върху деца. В продължения на години, дори на десетилетия никой не смееше да засегна тази тема, тя беше табу. Но раните са прекалено дълбоки, за да бъдат отминати с мълчание. Сега папата настоява да се вземат мерки срещу онези отделни членове на клира, които са допуснали тежки нарушения. Истината за техните действия трябва да се извади на бял свят, така че никога повече прегрешенията им да не се повтарят. А жертвите имат право да получат максимална помощ. Църквата не се сблъсква за първи път със сексуални злоупотреби в своите редици. Още папа Йоан Павел Втори призова да се предприеме нещо след случаите в САЩ. Тамошните епископи си взеха поука от педофилските скандали и събраха три милиона долара за изучаване на случаите със сексуални злоупотреби в клира. Това решение може да е закъсняло, но въпреки всичко е добро. Резултатите от изследването ще бъдат публикувани през 2009 година. А последствията от скандала се измерват и със съвсем конкретни неща: вече четири църковни общини в САЩ изпаднаха в банкрут заради обезщетенията, които плащат на пострадалите. Педофилските изстъпления се дължат навярно и на прекалено либералния – в морално отношение – избор и обучение на духовниците през последните години. Тъкмо поради това в САЩ бяха въведени много по-строги изисквания за обучението на проповедници. Всеки кандидат, при когото бъде установена склонност към сексуални действия с малолетни, веднага се изключва от духовната академия. Сега новите правила трябва да се въведат на практика. И то без компромиси.

Коментира близкият до Католическата църква седмичник Райнишер Меркур. Друг седмичник, ляво-либералният Ди Цайт, публикува голяма статията за бъдещето на Турция в черноморския регион. В началото на този анализ на Михаел Туман иронично коментира геополитиката в Европа:

Хубави времена били някога, когато Европа още била любим континент, привличащ стремежите и ухажванията на многобройни страни. На западната й граница се простирал мирният Атлантик, по източната били разположени добронамерени малки държави, които не желаели нищо друго, освен да се приобщят. Наричали ги кандидати. Отвъд тези малки държави се простирали две големи бивши империи, които преди много години представлявали заплаха за Европа: Русия и Турция. Те вече се наричали партньори и се били превърнала в почитатели на Европа. Руснаците желаели да живеят в общ европейски дом заедно със западняците, Турция пък мечтаела за членство в ЕС. Хубави времена били някога, през 90-те години. Но всичко това е минало. Днес мечтателите са демоде. ЕС страда от своята прекомерна привлекателност и в същото време си търси смисъла и целите. Някои европейци предпочитат страните по източната периферия да си останат завинаги отвън. Набрала нови сили, Русия вече не вижда в лицето на Европа някакъв образец, а само територия, която може да бъде завладяна от руските енергийни концерни. Турция пък се съмнява и дори е отчаяна от собствената си кандидатура за членство в Евросъюза – така Ди Цайт описва днешния геополитически делник на Европа.