Перспективите на европейската конституция

Ако всичко върви както трябва, усилията на Германия, като председател на ЕС, за ревитализиране на конституционния процес може да се увенчаят с успех. Берлин трябва просто да се възползва, но с много политическо умение, от благоприятните обстоятелства.

Как може да бъде спасена конституцията? На първо място трябва да се промени названието й. Думата “конституция” предизвиква неверни представи и объркване в редица страни-членки, преди всичко сред англичаните. Новото име трябва да бъде съвсем просто и – в зависимост от мястото на правителствената конференция - би могло да се бъде “Договор от Варшава” или “Договор от Копенхаген” и т.н.

На второ място договорът трябва да бъде съвсем прост и ясен, като бъде съкратен от сегашните 400 на 20 страници. Това е съвсем реално. Предимството: новият договор изглежда съвсем нов на евроскептиците, по същество остава обаче старият.

Колкото по-скоро бъде изготвен новият договор, толкова по-големи са шансовете част 1, сърцевината на досегашния текст, да бъде интегрирана изцяло в новия документ. Част 2, хартата на основните права, може да бъде обявена за обвързваща чрез препратки към по-стари декларации. По този начин новият договор ще придобие социална топлота и ще намери подкрепа във Франция и от европейските профсъюзи. При това положение би отпаднала необходимостта от предложения от германската канцлерка Меркел “социален протокол”, целящ да неутрализира опасенията от глобализацията сред европейските народи. Част 3 на конституцията, която по същество обобщава съществуващите договорни нормативи, може да бъде зачеркната.

На трето място новият договор трябва обезателно да бъде допълнен с ангажимент за защитата на климата и за солидарни действия в енергийната сфера. Това би било не само политическо разумно, но би облекчило и съгласието на скептични правителства, като например онези в Лондон и Варшава.

През втората половина на тази година волята за споразумение във всички страни-членки на ЕС може би ще нарасне значително – също и поради предстоящите сложни преговори за нова европейска финансова конституция през 2008. Тогава и последните колебаещи се би трябвало да се съгласят, тъй като не биха могли да си позволят да се окажат в ролята на спирачи на процеса на европейско единение.

Съществува обаче опасност новият договор да си спечели славата на елитен проект. В това отношение известна вина има германското правителство; Еврокомисията с право го подканя към повече дискусии с гражданите. От гледна точка на политическия апарат това може да е нереалистично, но само това е пътят за повишаване на шансовете за одобрение на договора.