Песимизъм в САЩ

Бил Кристол, издателят на дясно-консервативния седмичник “Уийкли Стандарт”, констатира: “Иран се сдобива с ядрен потенциал, в Сомалия идват на власт ислямистите, положението в Ирак не се подобрява, все по на зле вървят работите и в Афганистан”. Една несъмнено мрачна картина, но грижите на елитите не се споделят от повечето американци. При повечето от тях е налице песимизъм, коренящ се в страховете и грижите за собственото им семейство, а не в международната политика. Анкетите на Института Пю регистрират от 2004 насам растящо недоверие на американците в техния президент.

Първоначално тази тенденция се обясняваше с лошите новини от Ирак. Но от миналия ноември насам освен войната на преден план излизат и други негативни фактори. Ако по онова време 29 процента от американците смятаха Ирак за “главния проблем” на нацията, днес това мнение споделят само 18 процента. В същия период обаче факторите, свързани с поскъпването на електроенергията и бензина, са се покачили от 4 на 14, а проблемът “имиграция” от 2 на 10 процента.

Тревожно развитие както за администрацията Буш, така и за демократическата опозиция е, че 13 процента от гражданите окачествяват състоянието на политиката като най-голямата грижа на страната – срещу 7 процента през миналия ноември. Страхът от тероризма е проблем едва за 5 процента от американците.

Данните от анкетите отразяват неувереността на избирателите, която попари междувременно и еуфорията сред демократите. Перспективата за лесна победа на междинните избори през ноември е помътнена. Президентският съветник Карл Роув ги обвинява в “страхливост и липса на решимост в един момент, когато страната воюва”. Либералите и преобладаващата част от печата го обвиняват обаче, че подклажда страховете на хората.

Впрочем мнозинството избиратели не възприемат нито критиката срещу Роув, нито гневните протести на либералите против контрола на телефонните, интернет и банковите връзки. Така, проблемът за “контрола от страна на държавата” фигурира едва на 15. място след главните грижи на американците, докато първите четири места се заемат от теми като образование, икономика, здравеопазване и пенсии.

Резултатите от допитванията показват необичайно силен за американците песимизъм. Мнозинството се чувства явно притиснато от проблеми и изоставено от своите политически представители. Войната и тероризмът отстъпват след проблеми като растящите лихви и намаляващите цени на недвижимото имущество.

Страхове предизвикват и латиноамериканските имигранти. Над половината от американците се страхуват за своите работни места и загубата на културната си идентичност. Това разбира се не е нов проблем. В трудни икономически времена като края на 19 век, след първата световна война и по време на Голямата депресия, “чужденци” като католиците и евреите се превърнаха в проекция на екзистенциалните грижи на американците.