Петгодишната равносметка от управлението на Буш
20 януари 2006
Мнозина не искаха да повярват, мнозина протестираха, когато Джордж Уокър Буш положи клетва пред Капитолия във Вашингтон. Той влезе в Белия дом с решение на Върховния съд, след продъжилите със седмици разправии около изборните резултати. Непряката избирателна система на САЩ и съдийското решение направиха Буш президент.
11 септември 2001, афганистанската, а после и иракската война – през четирите години на първия си мандат президентът Буш определяше дневния ред, отбелязва политологът Джон Фортиър от института Америкън Ентърпрайз:
“Вторият мандат е различен от първия. През първия Буш беше много оспорван, но успя да се наложи. През първата година от втория му мандат обаче неговата звезда залезе. Тогава дойде ред на Конгреса и партиите да диктуват политическия дневен ред. Президентът имаше големи планове за втората част от управлението си, но поне досега не е направил нищо.”
Шумно оповестената реформа на пенсионното дело или преструктурирането на данъчното право – това са неща, за които днес просто не се говори повече. През първата година от втория си мандат Буш не е постигнал нищо – подчертава Фортиър:
“Първоначално той имаше възможност да извлече капитал от преизбирането си, но не успя да се възползва от него. Той си беше поставил такива амбициозни цели, че дори собствената му партия не пожела да го последва. А и иракската война топи популярността му все повече. Той не успя да обедини Републиканската партия – имаше съпротива да кажем по въпроса за търсенето на петрол в Аляска. А после дойде ураганът Катрина. Изобщо на Буш не се гледа повече като на силен ръководител, както беше след терористичната офанзива от 11 септември. Към това се добавят всевъзможни скандали, например около началника на вицепрезидентската канцелария. Така че вторият му мандат изглежда доста мижав.”
Все пак на президента Буш му остават още три години: за да доведе до край войната в Ирак, за да ограничи огромния бюджетен дефицит и да даде тласък за възстановяването на градовете, разрушени от ураганите. Как преценява самият той положението?
“Аз съм оптимист, защото вярвам в ценностите на Америка. Аз вярвам в това, без което не можем.”
Да се подценява Буш – това знаят и политическите му врагове – е грешка; дори след пет години в Белия дом да изглежда притиснат в ъгъла.