Пет години от задържането на Абдулах Йоджалан
16 февруари 2004Реклама
В кюрдските части на Югоизточна Турция Абдулах Йоджалан все още не е забравен. От време на време има демонстрации, на които протестиращите настояват за неговото амнистиране. За останалата част от турското население обаче Йоджалан все повече се превръща в избледняващ спомен от едно отминало време, което човек с удоволствие забравя, защото е било изпълнено с неприятни и кървави епизоди. Само най-върлите врагове на Йоджалан - военните - все още поддържат спомена за него жив. Вторият по ранг висш военен в Турция - заместник шефа на генералния щаб на армията Базбуг наскоро заяви, че все още привърженицитие на терориста Йоджалан успявали да пропълзят до Северен Ирак и отправи следния призив:
Базбуг:
"От сега нататък е абсолютно необходимо, САЩ да предприемат военни мерки срещу тези тероростични организации"
Предполага се, че чрез адвокатите си ,Йоджалан все още поддържа контакт с разпокъсаните сили на своите привърженици - независимо дали са в планините на Северен Ирак или в политическо убежище в Европа. Хатидже Коркут е една от адвокатите, които в сряда имат право да носят на Йоджалан вестници в затвора на остров Имралъ. За достъпът до шефа на ПКК Йоджалан тя казва : Коркут:
"Само един път седмично за един час и та само, ако морето е спокойно и позволява придвижването на малки правателни съдове." Често пъти обаче турските власти намират времето за лошо и тогава в единичната килия не пристигат никакви писма, нито вестници, нито книги. Достъпът до телефон или гледането на телевизия и без друго са невъзможни на остров Имралъ, а радио е разрешено да се слуша само на средни вълни, защото в този диапазон се хващат единствено турските държавни радиостанции. Адвокатите на Йоджалан се оплакват, че за последните пет години, на затворника е било разрешено да изпрати само две писма. Суровият и влажен островен климат се отразявал зле на белите му дробове, а лекарите диагностицирали и сенна хрема. Всички досегашни министри на правосъдието обаче отхвърлят молбите за прехвърлянето на единствения затворник на острова в "нормален" турски затвор. На Йоджалан е разрешено два пъти дневно да прави разходка по един час, защото затворническата му килия е едва 13 квадратни метра. Неговата адвокатка казва, че Йоджалан се чувствал сам, но не самотен. 54 годишният бил свикнал на самодисциплина, четял много и се отказал от пушенето.Кюрдската работническа партия пък се отказа от въоръжената борба. Бъдещите и дни и без друго са преброени, защото турската държава постепенно признава на кюрдите някои културни права. Смъртното наказание и без друго е отменено, включително и за Йоджалан. Пез месец май обаче делото отново ще бъде обект на разглеждане пред Европейския съд по човешките права. Там предстои да се вземе решение, дали процесът, воден в Турция е бил справедлив или не.
Базбуг:
"От сега нататък е абсолютно необходимо, САЩ да предприемат военни мерки срещу тези тероростични организации"
Предполага се, че чрез адвокатите си ,Йоджалан все още поддържа контакт с разпокъсаните сили на своите привърженици - независимо дали са в планините на Северен Ирак или в политическо убежище в Европа. Хатидже Коркут е една от адвокатите, които в сряда имат право да носят на Йоджалан вестници в затвора на остров Имралъ. За достъпът до шефа на ПКК Йоджалан тя казва : Коркут:
"Само един път седмично за един час и та само, ако морето е спокойно и позволява придвижването на малки правателни съдове." Често пъти обаче турските власти намират времето за лошо и тогава в единичната килия не пристигат никакви писма, нито вестници, нито книги. Достъпът до телефон или гледането на телевизия и без друго са невъзможни на остров Имралъ, а радио е разрешено да се слуша само на средни вълни, защото в този диапазон се хващат единствено турските държавни радиостанции. Адвокатите на Йоджалан се оплакват, че за последните пет години, на затворника е било разрешено да изпрати само две писма. Суровият и влажен островен климат се отразявал зле на белите му дробове, а лекарите диагностицирали и сенна хрема. Всички досегашни министри на правосъдието обаче отхвърлят молбите за прехвърлянето на единствения затворник на острова в "нормален" турски затвор. На Йоджалан е разрешено два пъти дневно да прави разходка по един час, защото затворническата му килия е едва 13 квадратни метра. Неговата адвокатка казва, че Йоджалан се чувствал сам, но не самотен. 54 годишният бил свикнал на самодисциплина, четял много и се отказал от пушенето.Кюрдската работническа партия пък се отказа от въоръжената борба. Бъдещите и дни и без друго са преброени, защото турската държава постепенно признава на кюрдите някои културни права. Смъртното наказание и без друго е отменено, включително и за Йоджалан. Пез месец май обаче делото отново ще бъде обект на разглеждане пред Европейския съд по човешките права. Там предстои да се вземе решение, дали процесът, воден в Турция е бил справедлив или не.
Реклама