1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пилците ще се броят през юли

Бистра Узунова13 февруари 2009

Какво означава публикуваният вчера междинен доклад за непредъка на България? И какво да очакваме през идните месеци, като се знае, че посланието на Брюксел е добре познато? Коментар на Бистра Узунова.

https://p.dw.com/p/Gsio
Дали чашата е полупълна или полупразна, ще се разбере по-късно

Българското правителство се преборило за "мек междинен доклад", отбелязаха някои български медии. На фона на казаното за Румъния, оценките за България действително звучат почти благоприятно. Всъщност междинният доклад на ЕС не бива да се надценява, защото и поводите за радост недостигат. Слабостите си остават старите и осезателно подобрение не е настъпило.

По-скоро на управляващите е дадена малка отсрочка да покажат, че започналите промени ще доведат до конкретни резултати. Българското общество не показва сериозни сили за самооздравяване и самообновяване, затова външният натиск от Брюксел си остава жизнено необходим.

Bulgarien Demonstration gegen Regierung in Sofia
Има ли сили българското общество да прокара исканията си?Снимка: George Papakotchev

Ще са нужни още много "път, кръв и сълзи"

Правителството обича да се прави на недооценено, но е факт, че едва след последния много критичен доклад на Комисията и най-вече след замразените европейски милиони се получи някакво, макар и все още скромно раздвижване в сферите, в които са основните недостатъци - корупция, борба срещу организираната престъпност, правосъдие и административен капацитет.

Механизмът на контрол от страна на ЕС е единствената и най-сериозна гаранция, че някой ден престъпниците ще попаднат там, където им е мястото, че мошениците вече няма да са сред най-уважаваните хора в обществото, а законът ще се почита и уважава повече от личните връзки. Докато се стигне дотам обаче, ще има нужда от много "пот, кръв и сълзи" и най-вече от готовност да се гледа истината в очите.

Донякъде е обидно, че се налага България частично да изостави своя суверенитет и да действа под диктовка отвън. Но какво да се прави, след като вътрешните усилия са странно немощни или пък вървят в откровено грешна посока. Защо например трябваше френският посланик в София да изрази публично несъгласие с оправдателната присъда по делото за убийството на студента Мартин Борилски, за да се задейства и ВСС по случая. Защо съдебните инстанции в България не бяха забелязали навреме, че единият от основните обвиняеми има зад гърба си солидна роднинска поддръжка, при това от съдебен характер!

EU im Schleudergang
Натискът на ЕС като корекция на българските залитания

Наивно е да се очаква истински напредък

Подобни странности в българската съдебна система - колкото щеш. Пък и не само там - формулярите за деклариране на конфликт на интереси се оказаха недостижимо сложни за част от българските депутати, което отложи цялата работа - а това, разбира се, не остана незабелязано от Брюксел.

Изобщо напредъкът е малък и мъчително постигнат, а времето до следващия доклад през юли не е много. Съмнително е, че ще последва "големият удар" особено в условията на кипяща предизборна борба. Затова нека сега управляващите се радват на "мекия" и обективен доклад, но не забравят, че единственото, което интересува хората в България, на практика съвпада с онова, което очакват от Брюксел: конкретни резултати, които да правят живота в България по-лесно поносим.