Плейбой 50

С пари назаем и снимките на една непозната гола красавица на име Мерлин Монро започва всичко - на една кухненска маса в Чикаго. 27-годишният Хю Хефнер закупува серията снимки и създава в кухнята на малкото си апартаментче едно невиждано до този момент списание. Философията му е съвсем проста:

"Хубавите момичета също обичат секса. Сексът е част от живота и не е нещо, заради което човек трябва да се срамува."

"Плейбой", тази реализация на мъжките мечти във формата на едно гланцово списание, навърши 50 години. Хю Хефнър, неговият създател е междувременно 77-годишен, но казва, че с помощта на виагра се чувства млад както винаги. Той живее сега със седем момичета - нагледна демонстрация на философията, която месец след месец внушава на милионите читатели на списанието:

"Няма нищо лошо в това да се кефиш, а сексът е част от кефа."

Сексът се продава добре - но стратегията на "Плейбой" е по-дълбока. Всеки, който бъде заварен в метрото, че чете списанието, може да каже, че всъщност го интересуват само великолепните репортажи, коментари и разкази на големи автори - от Хемингуей до Сюзан Зонтаг.

Своите противници Хефнър нарича задръстени пуритани, а на жените, които го обвиняват, че ги превръща в играчка на мъжете, той отвръща със следното историческо наблюдение:

"Не е случайност, че забраната на алкохола бе въведена в Америка когато жените получиха избирателното право."

Впрочем Хефнър провокира повече, отколкото е в състояние да провокира днес неговото творение. Средният читател на "Плейбой" е 33 годишен, от мъжки пол и купува списанието, естествено, заради великолепните текстове, които публикува. В началото на 70-те години тиражът на "Плебой" достигна почти 6 и половина милиона екземпляра. Днес тиражът е наполовина по-малък, а конкуренцията в лицето на списания като "Пентхаус" и "Хъслър" го прави на моменти да изглежда старо. Но названието "плейбой" си остава - поне засега - ненадмината запазена марка.