1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Плюсове и минуси от въвеждането на плоския данък в България

14 август 2007

Идеята може и да потъне в сблъсъците в навечерието на местните избори - становище на австрийския Ди Пресе

https://p.dw.com/p/BUFb

Две крачки напред, една назад – така изглежда настоящият курс в икономическата политика на водената от министър-председателя Сергей Станишев социално-либерална коалиция. Когато партийният лидер на тройната коалиция, включваща социалисти, царисти и турци, предложи в края на юли осъществяването на радикална данъчна реформа с въвеждането на данък от 10 процента за всички доходи от началото на 2008-ма година, страната бе обхваната от огромни жеги. Междувременно температурите спаднаха, поройните дъждове предизвикаха наводнения, съответно и програмата за реформи в данъците и разходите изглежда ще се осъществи.

Ръководена от министъра на финансите Пламен Орешарски комисия предстои да определи какви компенсационни мерки ще се вземат, за да бъдат обезщетени тези, които ще бъдат най-много ощетени от въвеждането на плоския данък.

С новата данъчна ставка върху доходите и с влезлия в сила от началото на годината корпоративен данък от 10 процента България се нарежда сред държавите с най-ниски данъчни тежести в рамките на Европейския съюз. Георги Ангелов от софийския институт за пазарна икономика очаква стимулиране на стопанското развитие.

На базата на доброто изпълнение на бюджета и очаквания излишък от до два и половина млрд лева, правителството възнамерява през октомври да намали разходите за социално осигуряване с 3 процента и да увеличи пенсиите с 11 на сто.

Същевременно – след обявяването на новия данък, експертите-икономисти и критично настроените към правителство са изчислили, че от единната десетпроцентна ставка ще спечелят най-вече хората с високи доходи, докато тези, които получават ниско и нормално заплащане до 400 лева ще бъдат натоварени повече. В момента съществуват три данъчни категории – от 20, 22 и 24 процента, както и свободна от данъци сума от 200 лева. И ако сега за приходите от 250 лева се плащат 10 лева данък месечно, то след реформата данъкът ще нарасне до 25 лева.

Въпреки намаляването на социалните разходи две трети от българите ще се окажат в по-неизгодна позиция след въвеждането на единната данъчна ставка: по данни на Националния статистически институт средната работна заплата в страната възлиза на 380 лева. Като не само хората с ниски доходи, но и представителите на свободните професии като адвокати, инженери и журналисти се опасяват от загуби на базата на отпадането на досегашните необлагаеми суми.

“Смятам, че същинската дискусия тепърва предстои” – казва председателят на социалната комисия в Парламента Хасан Адемов от ДПС. Според него все още нищо не е решено, правителството ще приеме становището на експертите, за да предотврати бъдещото влошаване на положението на широки слоеве от населението. Освен това данъчната реформа трябва да бъде обсъдена от съответните органи в Парламента.

Всъщност в следващите месеци предстои да се изясни какво в крайна сметка ще остане от обявената данъчна реформа. Не е изключено и тя да се размие покрай политическите сблъсъци в навечерието на обявените за октомври местни избори. Така например – кметът на София и неформален лидер на водещата опозиционна партия ГЕРБ вече упрекна социалистите, че са откраднали идеята от неговата партийна програма.