Победен ли е призракът на популизма?

С какви ли не мрачни суперлативи не бяха облечени парламентарните избори в Холандия! Говореше се за съдбовни избори в съдбовна за Европа година. Избори, при които популистките и екстремистки сили биха могли окончателно да се наложат. И виж ти - съдбата на Европа не е окончателно решена, не и в духа на ликвидаторите и на пророците на разпада. Десният популист Вилдерс няма да продължи отмъстителния си поход срещу исляма, мигрантите и ЕС като големият победител, за какъвто вече се смяташе. Често клеветените проевропейски партии се наложиха убедително. След Брекзит и Тръмп третото зло не се състоя: "Некзит" няма да има. Един от основателите на ЕС, Холандия няма да излезе от съюза и от еврозоната. Може би и защото британският вот и завоят в Америка подействаха отрезвително. Във всеки случай облекчението в Берлин, Брюксел и другаде е голямо.

Въпросът е дали вълната на засилване на популистките и националистически партии е достигнала предела си и се оттича или пък въпреки сигнала от Холандия и дума не може да става за това? След няколко седмици лидерката на "Национален фронт " Марин льо Пен може да достигне до втори тур на президентските избори във Франция. Всички казват, че тя няма шансове да спечели, но след  опита с Великобритания и Америка нищо не е сигурно. Призракът на популизма не е победен, защото недоволството срещу елитите, глобализирането и демографско- културните промени като следствие на миграцията още не са утихнали.

Това се отнася и до Холандия. Ако съдим по собствените ѝ претенции, "Партията на свободата" на Вилдерс загуби. И трябва да се запитаме дали фиксирането върху този феномен не се превърна в мания, която няма нищо общо с действителната политическа сила. Вилдерс спечели 13 процента от гласовете. В контекста на многобройните му истерични изявления, хората имаха впечатлението, че ще спечели към 50 процента. Затова човек не бива да преувеличава. Резултатът от изборите е всичко друго, но не и триумф за Вилдерс. Това разбира се е свързано и с поведението на стария и вероятно нов премиер Рюте по отношение на Турция. След неговите изявления много холандци се почувстваха горди като нация.

Може би Рюте нямаше да действа толкова решително, ако не усещаше дъха на Вилдерс във врата си. И това по принцип е истинският ефект, който предизвикват популистките партии. Те заставят партиите от политическия център да заемат ясни позиции, каквито в противен случай не биха заели. Това им се удава и в ролята на протестни партии. Освен това темите за миграцията и отношението към исляма в европейските общества са актуални и щекотливи, както и преди.  Голямото мнозинство от хорандските избиратели решиха да не обръщат гръб на Европа. Това обаче не бива да ни подвежда да смятаме, че страната иска да се завърне към блаженството на "повече Европа". Избирателите са за една разумна и реалистична европейска политика. И още нещо: от гледна точка на общата несигурност, избирателната активност беше висока. А това също помага да бъдат поставени на място радикалите, които претендират за всеобщо представителство.

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main