Побългареният "филибастър"

През 59-та и 60-та година преди новата ера, римският сенатор Катон Младши успява с протяжно дългите си речи в Сената да забави, макар и временно, две политически намерения на императора Юлий Цезар. През далечната 1851 година представители на Южните щати в американския Конгрес използват същата тактика да „пиратират” или „отвлекат” встрани дебата с конгресмените от централните щати, като така в политическата лексика се появява терминът „филибастър” – от испанската дума „пират”.

Тактиката и до днес е на въоръжение на малцинството в американския Сенат, когато обсъждането на даден законопроект с цел неговото осуетяване се протака за неопределено дълъг период с целодневни, а понякога и целоседмични изказвания на сенатори.

Словесното „пиратиране”

в сряда беше използвано от намиращия се все още във властта кабинет на тристранната коалиция и аплодирано не от парламентарното малцинство, а от мнозинството. Целта беше да се осуети не приемането на законопроект, а гласуването на недоверие към управляващите, броени месеци преди редовните парламентарни избори в страната. Цял час и 15 минути продължи речта на министър-председателя Станишев, илюстрирана обилно с пропагандни кадри за „успехите” на изтичащото управление. Близо час от трибуната говори финансовият министър Орешарски, който с многобройни данни в цифрово изражение /това се възприема трудно, както е известно/ доказваше колко добре икономически и финансово стои държавата в условията на световната криза и как е давана за пример на закъсалите й партньорки от ЕС. Подобно поведение от трибуната възприеха и други изказали се членове на кабинета.

Възниква въпросът, кому беше нужен побългареният „филибастър”, след като изходът от поисканото недоверие е предварително ясен предвид непоклатимото парламентарно мнозинство на коалицията? На опозицията? Едва ли – чуваемостта в чисто политическата плоскост между разнополюсните български депутати е сведена практически до нула. На мнозинството?

Също малко вероятно, защото повечето от неговите членове едва ли ще се завърнат отново в пленарната зала след изборите. На извънпарламентарната опозиция? Също съмнително, тъй като тя не чува нищо друго освен речите на своите лидери.

Логичният отговор е само един

В сряда от парламента българите чуха по държавните си медии първите официални предизборни речи на левицата и на очакваните нейни политически сателити за вота през лятото.

А използваната побългарена „пиратска” тактика за пропаганда и внушение демонстрира колко много се страхуват тези политици от бъдещето и как безогледно възнамеряват да въздействат върху „чипа” на избирателите през следващите месеци.