Повече ни свързва, отколкото разделя!

Съвместното честване на празника на светите братя Кирил и Методий, което по стар стил се пада на 11 май, беше организирано от академиите на науките в София и Скопие и предизвика положителни реакции и в двете страни. Основното впечатление на обществеността е, че учените са дали урок на политиците, които в продължение на години, умишлено или не, възпрепятстват откритото и честно сътрудничество.

"Кирил и Методий обединяват България и Македония", "Македония и България заедно на празника на светите братя" са част от заглавията в българските медии, които информираха за събитието. А от статиите по въпроса, поместени в македонските медии, се налага изводът, че "съвместното честване отваря нова страница в македонско-българските отношения".

Всички оценки са положителни

Същото впечатление споделя и Георги Спасов, бивш посланик на Македония в България: "Общото честване на славянските братя Кирил и Методий е добра новина. Това означава, че в двете държави все пак има хора, за които не е проблем да признаят нашите общи корени, свързани със славянството и християнството, както и това, че в историята ни има много повече неща, които ни спойват, отколкото разделят. Сътрудничеството между академиите на науките е важно и поради това, че в историята на политическите конфликти между Македония и България имаше и учени, които провокираха дебатите, допринесли за влошаване на отношенията", каза още Спасов.

Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски, по време на чийто мандат бе подновено сътрудничеството с България, също приветства съвместното честване, но и припомня, че то не е първото: "Още през 1999, на 24 май, двамата с тогавашния ми колега Иван Костов и с делегации от Македония и България участвахме в съвместното честване на гроба на свети Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим.

Промяната в отношенията е добре дошла след толкова дългогодишна пауза. Но сегашната власт, която се интересува най-вече за рейтинга си, вероятно пак ще изчислява колко ползи ще й донесе едно или друго действие, вместо да се захване с истински мерки за подобряване на отношенията. Заради неприемането на такива мерки през последните години, България от приятел я превърнахме във враг, създавайки отношения на ледена дистанция", казва Георгиевски.

За декларациите и добросъседството

Изминаха 15 години, откакто през 1999-та премиерите Любчо Георгиевски и Иван Костов подписаха Декларацията за добросъседски отношения, а нов договор все още няма, макар по подготовката му от години да работят групи в двете министерства на външните работи. Според Георгиевски това е резултат от заблудите, които все още съществуват в двете страни. "И в България има погрешни схващания по някои въпроси, но мога да кажа, че нашите са по-големи от техните", отбелязва той.

Миналата седмица българският президент Росен Плевнелиев заяви, че македонското правителство е обявило за невалидна Декларацията от 1999 година и изрази недоумение: "Изобщо не разбираме защо днешната власт в Скопие се отказа от тази добра Декларация за добросъседски отношения", подчерта Плевнелиев. Според него подписването на старата декларация за добросъседски отношения може да изиграе ролята на договор, за какъвто настоява българската страна.

Македонският президент Георге Иванов отговори на българския си колега незабавно: "Напълно съм съгласен, че подписването на старата декларация за добросъседски отношения може да има същия ефект. И предлагам ние двамата да го направим веднага, в София или Скопие".

Доказателство за зрялост

Идеята за общо македонско-българско честване на празници и личности, които исторически свързват двете страни, не е нова. През 2006 г. тогавашният македонски премиер Владо Бучковски предложи съвместно честване на Илинден. Бранко Цървенковски в качеството си на държавен глава се поклони през 2006 г. пред паметника на Яне Сандански в Мелник, а същата година и тогавашният македонски министър на външните работи Антонио Милошоски отдаде на софийските гробища почит на Христо Матов, Гьорче Петров и на поета Пейо Яворов.

Според председателя на Македонската академия на науките Владо Камбовски, подобни чествания са проява на новия дух и новата фаза, в която са навлезли отношенията. "Един ден ще бъдем заедно в Европейския съюз и поради това трябва да се интегрираме повече в регионален план. При чествания като това на 11 май, не е нужно да се водят непотребни спорове за това, коя личност на кой народ принадлежи, защото става дума за делото на хора, почитани от много народи и държави по света", подчертава Камбовски.

Позицията му, че "съвместната работа между двете академии е доказателство за свободата на научната работа от политически и идеологически зависимости" и позицията на председателя на БАН Стефан Воденичаров, че "воденето на диалог, разбирането, съпричастието и толерантното отношение към другия са мерило както за интелигентност, така и за зрялост", предвещават падането на много бариери. Наличието на 30 съвместни проекта, които се реализират от двете академии, могат да доведат и до ускоряването на един междудържавен проект - Договора за добросъдседство. Всъщност, за добросъседските отношения не е непременно необходимо да се сключват договори, достатъчно е намеренията на двете страни да са наистина искрени.