EU-Erweiterung: Verfahren und Stand

През 1993-та година държавните и правителствени ръководители определиха критериите за членство в ЕС, които останаха в историята като Копенхагенски. Най-важната предпоставка за членство, според тях, е институционалната стабилност като гаранция за демократичен ред в държавата за спазването на човешките права и правата на малцинствата. В същото време кандидатите трябва да докажат, че имат функционираща пазарна икономика, която може да устои на вътрешния натиск в рамките на ЕС. Дали те се справят с това би трябвало да се види от така наречените доклади за напредъка, подготвяни от Европейската комисия.

Турция преговаря от 4 години

В оповестения тази седмица доклад за Турция например еврокомисарят по разширяването Оли Рен заяви, че Брюксел е загрижен за гражданските права в тази страна:

"Настояваме Турция да ускори демократичните и институционални реформи и то най-вече тези, които са свързани със свободата на словото и вероизповеданията, а също така правата на жените и на синдикатите".

Европейската комисия настоява пред Турция и за по-строги наказания при нарушаването на човешките права. Преговорите за членство с тази държава се проточиха вече четири години. Този факт, както и съпротивата на известни европейски политици срещу приемането на Турция предизвикаха ответната реакция на Анкара: там заговориха за така нареченото "норвежко решение". Навремето норвежците изпълниха критериите на ЕС, но отказаха да влязат в него.

За разлика от Турция Хърватска има всички шансове да стигне до целта в най-скоро време. Според еврокомисаря Оли Рен преговорите за членство с тази страна могат да приключат през 2010-та година, но... това не означава, че всички проблеми са преодолени. Словения блокира месеци наред процеса заради неразрешени гранични спорове с Хърватска. Не за първи път страна-член спъва приобщаването на своя съседка в ЕС. Все пак в този случай двете държави дадоха да се разбере, че имат решение на проблема:

"Това е ясен сигнал не само за Хърватска, но и за целия регион, сигнал за това, че процесът на разширяване продължава", заяви шведският външен министър Карл Билд, чиято страна председателства в момента ЕС.

Кой друг обаче освен Хърватска има шанс да влезе в ЕС? Македония получи още през 2005-та година статут на страна-кандидат, но преговорите с нея все още не са започнали, а и спорът с Гърция за името на тази държава не вещае нищо добро. Албания, Босна, Черна гора и Сърбия са се наредили отдавна пред вратата на ЕС и чакат тепърва да получат статут на кандидати за членство.

Исландия преоткри ЕС

Към тях наскоро изненадващо се присъедини Исландия. Притисната от финансовата криза тази страна превъзмогна много бързо евроскептицизма си и има всички шансове също толкова бързо да стане член на ЕС, изпреварвайки останалите на опашката.

Всичко това обаче зависи от преговорите в 35 области, като всеки етап трябва да бъде одобрен от 27-те страни вътре в ЕС. Така че поводи за налагане на вето върху нечие членство, колкото щеш! Но дори и тогава, когато кандидатът си е написал всички домашни, остава още една възможност за "не". Защото в копенхагенските критерии се подчертава, че важно условие за членството на една страна е възможността на ЕС да се разширява, оставайки дееспособен.