1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Поглед към Балканите

23 юни 2004

Четвъртата и последна серия на Карл Савич за Македония и Първата балканска война разглежда стратегията на воюващите страни, резултатите от боевете и отражението им над бъдещето на региона. Ние я излъчваме на две части поради дължината на материала. Днес ще чуете първата от тях, в която авторът Карл Савич разглежда съотношението на силите и стратегическите цели на армиите на държавите участнички:

https://p.dw.com/p/AsZZ

В Първата балканска война има два главни фронта или театри на военните действия – македонски и тракийски. Най-голямата армия се сражава на тракийския фронт и се състои от български части. Македония е атакувана от сръбски сили от север, докато гърците навлизат от юг. След 500 години турска окупация Сърбия си възвръща Косово.

За Първата балканска война България набира 350 хиляди войници, Сърбия 230 хиляди, Гърция има 110 хиляди и Черна гора 35 600 души. Първата балканска война е представяна като конфликт между християнството и исляма и за постигане на автономия за поробен и подтискан народ. Българският цар Фердинанд издава прокламация към войските: ”В тази борба на кръста срещу полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме съчувствието на всички онези, които обичат справедливостта и прогреса.”

На тракийския фронт турците разполагат със 115 хиляди души и със 175 хиляди в Македония. Османските сили са дислоцирани в Първа тракийска или източна армия, командвана от Абдула Паша и Втора македонска или западна армия, командвана от Али Риза Паша. Турците имат две военни преимущества – обикновено те контролират центъра на района на конфликта и транспортната мрежа, което осигурявана на силите им добри вътрешни комуникационни линии. От Солун да Битоля има железница, шосе свързва Монастир, Прилеп, Велес и Щип. По този начин е възможно бързото съсредоточаване на сили. В Тракия турците са изправени срещу 200 хиляди български войници, които по-късно получават подкрепления. В Македония турците са изправени срещу 273 хиляди войници на Балканската лига. Гръцките военноморски сили контролират Егейско море, като по този начин лишават османските сили от подкрепления и доставки по море.

Турските сили дълги години могат да разбиват балканските държави и да ги държат окупирани, защото могат да съсредоточават силите си в огромно числено превъзходство срещу изолирани противници. Освен това балканските държави нямат организирани армии. По този начин османските турски сили могат лесно да разбият неорганизирани бунтовнически контингенти. Но през 19 век балканските държави получават независимост и автономия от Османската империя, която им позволява да сформират и организират армии. Те развиват дисциплинирани и организирани армии, докато османските турски армии стагнират и западат, поради остаряла тактика и подготовка.

Като констатират това положение турците привличат германски генерали и офицери за подготовката, командването и реорганизирането на техните сили. Германаски офицери като Колмар фон дер Голц и Ото Лиман фон Зандерс през 1913 година са изтъкнати командващи в турската армия. От 1883 до 1896 Фон дер Голц реорганизира турската армия въз основа на германската военна доктрина и правилници. И все пак наемането на германски офицери също така издава банкрута на турските въоръжени сили.

Междувременно Сърбия и България успяват да си набавят тежко въоръжение, като полева артилерия, което им осигурява равенство на силите. Турските войски освен това страдат от нисък морал, защото Турция е ”болния човек в Европа”. Единственото преимущество на Турция е в числеността, в по-голямата й база от население. Само че Балканската лига я лишава и от това преимущество. Резултатът от Първата балканска война нито за момент не е под сериозно съмнение, защото турските сили няма подавляващо числено превъзходство срещу четирите обединени държави. Армията на османска Турция не би могла да надделее над равна по сила армия.

Българският генерален щаб разбира, че Македония трябва да бъде атакувана от Тракия. Командващ генералния щаб е генерал Михаил Савов. Българите разполагат с 1-а армия, командвана от генерал Васил Кутинчев, 2-а армия е под командането на генерал Никола Иванов, а трета – на генерал Радко Димитриев. Има отделна дивизия насочена срещу Македония, опълченци и така общо българските сили възлизат на 599 878 души.

1-а сръбска армия е командвана от кронпринца Александър Караджорджевич. 2-а от генерал Степа Степанович и в нейния състав влиза и българската 7-а Рилска дивизия. 3-а армия е командвана от Божидар Янкович. Командващ генералния щаб е генерал Радомир Путник. Сърбите предвиждат, че турците ще концентрират силите си в централна Македония и долината на Вардар или Морава. Сръбският план е да се окупира централна Македония и оттам да се контролира района. Трите армии трябва да се срещнат на Овче Поле, източно от Скопие.

Турците съсредоточават най-големите си сили от 65 хиляди души в северна Македония. Турците използват албански четници за отбраната на този район. В признание на заслугите му генерал Колмар фон дер Голц през 1911 година е произведен маршал.

На 8 октомври 1912 година като провокира граничен спор Черна гора обявява война на Турция. Десет дни по-късно я последват Сърбия, Гърция и България, като изтъкват нарушение на берлинския договор за въвеждане на реформи в Македония.

Битката при Куманово е решаващата битка за Македония. Тя решава изхода на войната в региона. В западния или македонски театър на военните действия османските сили са изправени на север срещу сръбската армия, срещу гръцката на юг и срещу черногорската на северозапад. Сръбската военна стратегия се състои от атакуване на турските сили в триъгълника между Скопие-Щип и Велес и унищожаването им в двойно обкръжение южжно от Ниш. Три сръбски пехотни армии са разположени по македонската граница. Първа армия на престолонаследника Александър е разполажена в горната част на Моравската долина, близо до Вранье. Първа армия трябва да атакува туските сили при Овчье Поле. Втора армия под командването на генерал Божидар Янкович трябва да напредне към Прищина и смлед това да се придвижи успоредно на железницата от Митровица за Скопие за да обкръжи левия фланг на турските сили. Втора армия, съставена от една сръбска и една българска дивизия трябва да атакува от базата си в Кюстендил турския десен фланг. Трите армии трябва да се срещнат на Овчье Поле, източно от Скопие, където трябва да разбият главните турски сили. Генерал Михаил Живкович трябва да атакува Нови пазар заедно с Яворската бригада. Общата численост на силите на Живкович възлиза на 35.7 хиляди войници и офицери.