Поглед към Балканите

Русия уталожи очакванията за бързо споразумение по Косовския въпрос, като заяви, че решението за бъдещия статут на провинцията би трябвало да е приемливо за Сърбия.

Руският външен министър Сергей Лавров каза след разговорите си с американския президент Буш, че Вашингтон и Москва не разполагат с “обща визия” за бъдещето на Косово. Предложението, направено от международния посредник Марти Ахтисаари, се възприема както в Белград,така и в Прищина по еднакъв начин – като начална стъпка към даване на фактическа независимост на провинцията, поради което получава от едните - отрицателна, а от другите – положителна оценка.

Косовският албанец Ветон Сурой, смята, че до отделянето на Косово от Сърбия предстои голям “ геополитически ендшпил”. Уважаваният в чужбина публицист и политически анализатор в случая има предвид главно опитът за сделка между САЩ и Москва, с цел Русия да не осуети приемането на евентуална резолюция на Съвета за сигурност. Откак международният посредник Марти Ахтисаари представи своят план за бъдещият статут на Косово, в Сърбия съществува и координационен проблем, свързан с неизяснените взаимоотношения във властта след последните избори в Сърбия. ЕС и неговото германско председателство в момента биха желали да помогнат на сръбските политици да понесат по-леко загубата на имидж от раздялата с Косово. Търсенето на сделка с Москва, и в по-малка степен съставянето на правителство в Белград ще определят по-нататъшното развитие на въпроса около статута на Косово през идните няколко седмици. Пред журналисти Ахтисаари се опитва да не придава толкова голямо значение на руското поведение в конфликта. Той се надява, в края на месец март да може да представи пред съвета за сигурност на ООН оконочателният вариант на предложението за статута на провинцията. След разговорите си с американският президент Буш, руският външен министър Лавров обаче обърна внимание тъкмо на оставащите различия в позициите на руснаците и американците по косовския въпрос. Неясно остава, дали Москва се плаши от отделянето на Косово от Сърбия като евентуален прецедент за чеченския сепаратизъм в Русия или пък се готви да се възползва от абхазкия сепаратизъм в Грузия. Показването на съчувствие към “славянските братя” в Сърбия би могло да се изтълкува като опортюнизъм преди изборите в Русия или преди купуването на петролните рафинерии на Дунава и изпълнението на петролопроводни проекти през Сърбия. Западен дипломат в Белград не вярва обаче, че позакрепналата в последно време Русия ще рискува отново да си развали отношенията със САЩ и ЕС.

В двете седмици след сръбските избори, изгледите за съставяне на желаното от Вашингтон и Брюксел правителство от враждуващите помежду си демократи на прозападно ориентирания Борис Тадич и тези на национално-консервативния Воислав Кощуница, междувременно отново се влошиха. Тадич, който за разлика от Кощуница прие поканата за прием от междунарадния посредник Марти Ахтисаари, заяви, че “ Сърбия и аз като президент не можем да приемем независимостта на Косово. В същото време, Тадич от доста дълго време насам вече подготвя населението за това, че независимостта на провинцията е “вероятна”. Кощуница заяви, че никога няма да приеме отелянето на Косово от Сърбия и дори заплашва със сериозни последици всички онези, страни, които признаят Косово като независима държава. Тепърва предстои да се види, дали Кощуница има намерение да влезе в стабилна коалиция с демократите на Тадич или ще се опита да цементира окончателно Белградската блокадна тактика. Така в крайна сметка едва ли ще може да се постигне нещо повече от някакво споразумение с Белград за това, как да се третират сръбските възражения срещу независимостта на Косово.

-

В началото на седмицата турският външен министър Абдулах Гюл пристигна на разговори в САЩ. Очакванията в Турция бяха свързани с това, Гюл да поиска от американците по-строги действия срещу бойците на кюрдската работническа партия /ПКК/ в Северен Ирак.

Анкара многократно е заплашвала, че и сама ще изпрати свои войски в Северен Ирак, ако иракската армия и САЩ продължат бездейно да наблюдават, как бойци на ПКК нападат турска територия. Освен това Турция е загрижена относно бъдещия статут на иракския петролен град Киркук, които северноиракският кюрдски регион иска да присъедини, както и около една резолюция за признаването на геноцида над арменците от 1915/16 година, която беше внесена в Американския Конгрес. Само след седмица за Вашингтон ще отпътува турският началник на генералния щаб на армията Яшар Бююканит, който също ще разговаря с американците за положението в северен Ирак – а това е ясен сигнал, колко е сериозен този въпрос за турците.

Турската инициатива идва в момент, в който в в страната расте недоволството от бездейното американско поведение спрямо ПКК в Северен Ирак. През последните седмици на някоко пъти се появяваха планове, според които турската армия уж се готвела за военни удари в Северен Ирак. Наблюдатели си обясняват по-острия тон на дебатите от Анкара и като отражение на предстоящите изборе : през тази година в Турция се избира нов парламент, а още през – и нов президент, поради което националистическата реторика в момента е в апогея си. Вестник “Нов Анадол” съобщи тези дни, като се позова на източници от правителството и военните, че най- вероятни били въздушни удари по укритията на ПКК отвъд иракската граница. За навлизането на сухопътни войски, Турция се нуждае от разрешението на САЩ.

Кюрдската работническа партия ПКК започна въоръжената си борба през 1984 година, а в годините оттогава насам, в битки с турската армия и при атентати, загинаха над 30 000 души. През 90-те години турската армия многократно е навлизала в Северен Ирак, гонейки части на кюрдската ПКК с разрешението на северноиракските кюрдски водачи. Днес обаче те не съгласни да търпят турски войски на своя територия. Официално и САЩ характеризират ПКК като терористична организация. Наблюдатели окачествяват въздържаното поведение на американците спрямо ПКК с това, че те не искат да застрашават относителната стабилност в Северен Ирак. През лятото на 2006 година САЩ и Турция обявиха двама пенсионирани генерали за “координатори по въпросите, сзързани с ПКК”. От американска страна това беше Джозеф Ралстън, а от турска - Едип Башер. През миналия месец обаче, турският премиер Реджеп Таип Ердоган обяви инициативата за “провалена”.

Америка и Турция са близки съюзници. Затова САЩ би трябвало правдоподобно да покажат, че терористичните нападения срещу техния съюзник не са им безразлични. Турските ултранационалисти обаче също би трябвало да дадат “заден ход”, защото военната реторика често пъти води до действително развитие на военни действия. Навлизането на турски войски в Северен Ирак би било катастрофа, включително и за самата Турция, свързано с опустошителни последствия за демокрацията и икономиката на страната, както предрече един турски либерален публицист. Турция би си нанесла толкова вреди, колкото кюрдската работническа партия ПКК не можа да и нанесе през последните две десетилетия.