Поглед към Балканите

След неуспеха на реформата на конституцията Босна и Херцеговина заплашва да се превърне в проблем за ЕС. Десет години след края на войната процесът на реформи е в застой и по каменистия път към Европа възникват все нови и нови препятствия. Те бяха тема на конференция проведена под егидата на неправителствената организация Балкански политически клуб за която информира Бенямин Парган:

Предпазлив оптимизъм – така могат да се класифицират отговорите на участниците в конференциятта в Сараево, когато им се постави въпросът за бъдещето на Б и Х. Никой от тях не премълча безспорния напредък. Все пак Б и Х преживя ужасна война и от изключително драматично положение окончателно премина във фазата на мира. При това въпреки всичките си слабости решаваща роля изигра често критикуваният дейтънски договор от 1995 година, с който беше прекратена войната. Бившият турски премиер Сюлейман Демирел си спомня:

“С поглед назад договора от Дейтън запази международно признатите граници на Босна и подготви почвата за мултиентически и демократична държава. Тези цели трябва да бъдат постигнати и да се създадат ефективни държавни органи. Именно това е преходът от дейтънската фаза към брюкселската.”

Демирел разбира под “брюкселска фаза” подготовката за влизане в ЕС. Американският посланик в Сараево Дъглас Макилейни е разочарован от провала на конституционната реформа. Той беше един от главните застъпници на новата конституция на Б и Х. Американският дипломат формулира главните условия за окончателно сбогуване с т.н. дейтънска фаза от следвоенното време и сближаването с ЕС и Нато:

“Б и Х трябва да поеме отговорността за собственото си бъдеще, а това е дълъг път, който трябва да бъде изминат.”

На пръв поглед се създава впечатлението, че СЩ оформят и водят политиката на международната общност спрямо Б и Х. Това е във връзка с факта, че американците изразяват недоволството си по-шумно от другите. Европейците от известно време насам играят зад кулисите все по-важна роля. Германският посланик в Б и Х Арне фон Китлиц унд Отендорф дори е убеден, че Босна е добър пример за общата външна политика на ЕС:

“В нито една друга страна ЕС не е представен в такава форма като едно общо семейство. За всички нас – държавите членки на ЕС, както и за комисията, е от голямо значение да продължим работата си по договорения и планиран начин.”

Бившият висш представител на международната общност в Б и Х Волфганг Петрич също потвърждава голямата заинтересованост на ЕС от стабилност в републиката. Според него няма алтернатива на приемането на страната в ЕС. Той обаче подчерта, че това ще е дългогодишен процес:

“ТРябва да се прецени, че ще има разходи по приемането – политически, както и финансови, но цената ако страната не бъде приета ще бъде много по-висока, като се вземат под внимание миграцията, организираната престъпност, тероризмът и т.н.”

На конференцията в Сараево многократно се чуха опасенията, че Б и Х, заедно със Сърбия, Черна гора, Македония и Косово могат да се превърнат в една голяма “Черна дупка” в Европа. Много от участниците бяха на мнение, че ЕС ще направи всичко за да загаси тлеещата жарава на Балканите. Само че главната отговорност носят правителствата в съответните столици. Тази теза поддържа и сегашният върховен представител Кристиян Шварц-Шилинг. С оглед на отхвърлената реформа на конституцията и последиците й за забавяне на реформите той каза:

“Може да стане много опасно, защото влакът на историята няма да спре на гара Босна и да чака, докато се качи и последният пътник, а ще отмине. Тогава ще се окаже, че Босна е пропуснала една историческа възможност.”

Разпадането на бивша Югославия все още далеч не е приключило. Разисква се не само независимостта на Косово, но и отделянето на Черна гора от Сърбия. Денят не референдума най-после настъпи. Според допитванията водят застъпниците на независимостта, но нищо не е сигурно – за независимост трябва да гласуват поне 55 процента от избирателите. Клаус Даман информира:

Още по времето на Слободан Милошевич Мило Джуканович, който тогава все още беше черногорски президент, се стремеше към независимост от Белград. Тогава от западните столици му казваха да почака още. Сега Джуканович, който междувременно е черногорски министър-председател, най-после има благословията, че независима Черна гора ще бъде приета и от международната общност. Той само трябва да накара избирателите да гласуват с “да”:

“След 21 май няма да има губещи. Това ще е нашата голяма обща победа, за доброто на гражданите на Черна гора, в интерес на засилването на ненарушимите връзки със Сърбия и за започване на нова глава за по-добри отношения с всички наши съседи по пътя към общата ни европейска цел.”

Тайната мисъл на Джуканович е, че влизането в ЕС ще се удаде на независима Черна гора по-бързо, отколкото заедно със Сърбия.

Още преди години той започна да разделя “ненарушимите връзки” със Сърбия, като първоначално въведе германската марка, а после еврото, без да пита ЕС.

Въпреки това в Брюксел не искат да дадат зелена улица за ново разделение в югоизточна Европа. Опасенията са, че това ще бъде погрешен сигнал за албанците в Косово и Македония, които също се стремят към независимост. ЕС обаче не можа да игнорира изцяло призивите на Черна гора и се опита да намери средно решение - Черна гора трябваше да получи по-голяма автономия в съюза си със Сърбия. Югославия беше превърната в съюз между държави, в замяна Джуканович се задължи три години да не провежда референдум за независимост.

Сега обаче този срок изтече. Стана ясно, че черногорското ръководство е проявило активност например във външната политика. Джуканович предприе лично редица дипломатически пътувания без да се съветва с централата в Белград. Само че въпреки самостоятелната валутна политика, въпреки митническите бариери на границата със Сърбия и въпреки цялата външнополитечска дейност въпросът за пълната независимост все още не е решен. Противниците на идеята също бяха активни сред около 650-е хиляди черногорци.

Лидер на тази фракция е дългогодишният противник на Джуканович, сърбинът Предраг Булатович. Като дългогодишно протеже на Слободан Милошевич обаче той е обвиняван в сръбски национализъм:

“Всички гласове на референдума имат равна стойност, защото Черна гора е родина на всички свои граждани – на черногорци, както и на сърби, на босненци, както и на мюсюлмани, на албанци, както и на хървати. Само сплотена и единна Черна гора е нашата Черна гора.”

В Сърбия наблюдаваха наближаващия референдум с растяща безпомощност. Премиерът Войслав Кощуница многократно апелира за запазване на междудържавния съюз:

“Има съществени основания в полза на това, че е много по-добре да се запази държавният съюз, вместо да се започва нов процес на разцепление и нова подялба на региона с всички произхождащи от тях проблеми.”

Най-важният довод за запазване на съюза е икономическата слабост на Черна гора. Страната няма почти никаква промишленост и живее предимно от туризма.

Ще бъде интересно по две причини: Първо в референдума трябва да участват най-малко половината избиратели, защото иначе той ще е невалиден. Второ поне 55 процента от тях трябва да гласуват за независимостта.