Под заглавие "София, тъй прекрасна" "Сън хералд" публикува материал за българската столица

Бурята тъкмо бе отминала, отнасяйки със себе си августката задуха. Погледнах от балкона на хотела към още влажния от дъжда град – София, столицата на България. Точно срещу мен високо в небето се издигаха златните кубета на масивната катедрала “Александър Невски”. Опасваше ги двойна дъга и сякаш самото небе преливаше в архитектурния комплекс. София е такава.

На това място, близо до река Искър е имало селище още преди около 4000 години, от времето, когато тракийски племена започват да се заселват в обширната долина, засенчена на юг от склоновете на Витоша. Поредица империи, включително Римската, Византийската и Османската формират София и оставят своя отпечатък върху старите сгради и развалини, пръснати край града. Модерната епоха на българската незивасимост започва през 19 век, когато с помощта на Русия е османските завоеватели са прогонени. Катедралата е построена в памет на над 200-та хиляди руснаци, дали живота си за освобожданието на България.

По време на Втората световна война България изпълнява задълженията си на лоялен съюзник и в крайна сметка е окупирана от нацистите. След войната страната се оказва, за жалост, от другата страна на Желязната завеса. В резултат градът бива застроен с мрачни панелени блокове, но центърът си остава чаровна смесица от традиционна и модерна архитектура. При посткомунистическата възстановителна кампания, финансирана от правителството, чуждестранни донори и инвеститори, градът, в който живеят над един милион хора, се превръща в прелестна порта към незаслужено малко позната страна. София предлага на посетителя чудна комбинация от градски отдих и респектиращи сгради и музеи. През лятото добре облечени българи изпълват булевардите и парковете. Звънят подвижни телефони, шумни тинейджъри, които не се различават от западните си връстници, хвърчат със скей-бордове из парка, простиращ се около паметник от комунистическата ера. Дълбочината на историята се чувства тук осезаемо. Срещу катедралата улични търговци продават всевъзможни джунджурии: от стари византийски монети до бюстове на Ленин. Недалеч от останките от стените на града от римско време. Модерна България отразява това богато и сложно наследство; макар повечето българи да имат славянски черти, често носят и чертите на турски, македонски, помашки и ромски предци. Макар историята на страната да е осеяна и с ужасни епизоди, от времето когато модерна България отказва да предаде своите евреи на нацистка Германия, тя като че ли е скъсала с най-тъмните страни на човешката природа.

Комунистическата система е белязана от репресии, но страната успява да избегне трагичната вражда и кървавата баня, сполетели през 90-те години съседна Румъния.

Многоезичното ядро на страна отразяват улиците на София. Недалеч от пазара е разположена църквата “Свети Георги”, издигаща се върху останките на римско селище. Недалеч е джамията, построена от османите през 16 век. Наблизо е разположена и Софийската синагога, а почти в непосредствена близост с тези старини се издига изненадващо елегантен комплекс от административни сгради от времето на комунизма.

Българската кухня подчертава разнообразието на страната: солено сирене и кисело мляко, барбекю и особено през летния сезон, салати от сочни домати, краставици и маслини. Салатите традиционно се сервират към изстудена ракия, местното бяло бренди, напомнящо на вкус на грапата. През лятото в цялата страна семействата вечерят заедно на открито. Топлите летни вечери под сенчести дървета в някой от безбройните ресторанти в града е истинско удоволствие. Лятото в България е изобщо невероятно; изобилие от плодове и зеленчуци в селата. В София можете да добиете представа за това изобилие, ако се разходите по “Граф Игнатиев”, булевард, покрит с жълти павета, осеян с щандове, отрупани с дини, сливи, смокини, праскови, пъпеши.

Въпреки или може би точно поради модернизацията на София градът е изключително оживен. Парковете се пълнят с жители на града и туристи, които се разхождат край шадраваните, гледат скулптурите или пък сядат на чаша кафе край някоя от многобройните будки. Парковете са прекрасно място и ако искате да слушате българска музика, която също като кухнята, е жива смесица от Изтока и Запада. За онези, които предпочитат да гледат паметници и старини, София предлага много възможности. В катедралата “Александър Невски” се помещава удивително голяма експозиция на православни икони, някои от които датират от преди хилядолетие. Заслужава си да се види и Археологическия музей и неговата колекция от редки експонати от римско, византийско и тракийско време. Разсеят ли се облаците, можете пък да се отбиете в кафенето на музея и да пиете “еспресо” сред останки от древни времена. Това смешение на древното и модерното е въплъщение на днешна София – градът, който тепърва изживява своя ренесанс, градът, стъпил на стожерите на своето минало.