Под коледната елха на Брюксел

Годината започна под егидата на Чехия. Двадесет години след падането на Берлинската стена на председателския пост в Европейския съюз за първи път застана страна от бившия Съветски блок. Но благодарение на президента Вацлав Клаус, наричащ себе си „европейски дисидент”, Прага се сдоби със славата на една от столиците на евроскептицизма. Клаус не се поколеба да влезе в съмнителна коалиция с ирландския мултимилионер - Деклан Ганли, финансирал кръстоносния поход срещу Лисабонския договор.

Европейски избори с лош привкус

Идеологическата платформа на водената от Ганли „паневропейска” партия „Либертас” можеше да се опише с простата формула: „Не на Лисабонския договор!” Така изборите за Европейски парламент през юни бяха на път да се превърнат в референдум за отхвърляне на новия договор. Последвалото фиаско на „Либертас”, която спечели само един мандат и то във Франция, а не в родината на Ганли, бяха доказателство за това, че една деструктивна кампания, която само отрича, без да предлага нови рецепти, не е по вкуса на избирателите.

Изборите за Европейски парламент, проведени между 4 и 7 юни, не доведоха до съществена промяна в политическото пространство. Очакванията, че икономическата криза и нейните социални последствия ще изиграят ролята на катализатор, който ще засили позицията на втората по големина – социалистическа фракция, не се оправдаха. Напротив – тя загуби 33 мандата. Макар че също се прости с 23 мандата, Европейската народна партия си остана водещата сила с 265 от общо 736 места в парламента. Това съотношение на силите предопредели избирането на Йержи Бузек за президент на Европейския парламент и повторното избиране на Барозу като президент на Комисията, независимо че това не бе по вкуса на лявото пространство.

Лисабонският договор - бягане с препятствия

През втората половина на годината на председателския пост в Европейския съюз застана Швеция. На фона на студеното скандинавско спокойствие Брюксел имаше да решава един доста „горещ” проблем. От референдума, проведен на 2 октомври в Ирландия, зависеше съдбата на Лисабонския договор. След като 67,1% от ирландските избиратели се обявиха за договора, падна и едно от последните препятствия.

Месец по-късно, на 3 ноември, дори Вацлав Клаус склони да подпише ратифицирането на Лисабонския договор, който влезе в сила на 1 декември. Макар и крачка назад в сравнение с проекта за Европейска конституция, новият договор все пак е крачка напред в сравнение със стария договор от Ница. Така, макар и не блестящ, Лисабонският договор е най-ценния подарък под коледната елха на Брюксел.