“Покаялият се либийски революционен водач”

Щом 426 деца в една държавна либийска болница са заразени с вируса ХИВ, вината за това трябва да е на български медицински сестри и един палестински лекар. Защото ако подобна катастрофа се дължеше на системата на държавното здравеопазване, това би било равнозначно на критика срещу революционния водач Муамар Кадафи. Когато обвиняемите бяха задържани преди 7 години, подобни действия бяха политически коректни от либийска гледна точка. Кадафи беше в международна изолация като защитник и патрон на тероризма. За отговорни за два атентата срещу самолети със стотици убити над Локърби и над Сахара - бяха считани неговите тайни служби.

Сега обаче стана политически коректно, Върховният Съд на Либия да отмени смъртното наказание срещу медицинските сестри и лекаря. Защото покаялият се революционен водач се превърна в уважаван партньор на Запада. На роднините на убитите той плати обезщетения и предаде заподозрените на правосъдието. Неговите служби оказват ценна помощ при наблюдението на ислямисти, той самият спря разработването на атомни оръжия, а американските петролни компании отново се завърнаха в страната. Останаха почти само смъртните присъди като единствена пречка за окончателното нормализиране на отношенията.

Вероятно в края на януари случаят ще бъде отново разглеждан от нов съдийски екип. Очакванията са, че и сега обвиняемите ще бъдат осъдени, но че след това Кадафи бързо ще ги помилва. Гневът на близките на заразените деца, от които междувременно за починали над 50, ще бъде усмирен с помощта на пари.

Този гняв е неподправен, защото след постоянната индоктринация от страна на държавния медиен монопол, мнозина либийци вярват непоклатимо в официалната версия. Когато обаче подобни чувства получат правото да бъдат изразени на демонстрация с искането за екзекуция на обвиняемите, то това е част от режисура, която не може просто така да обяви всичко случило се за заблуда. Съоткривателят на вируса на СПИН , френският професор Люк Монтание заяви в качеството си на свидетел още по време на процеса, че хигиената в болницата Ел Фатах в Бенгази е била катастрофална и че игли за спринцовки са били използвани многократно.

Своят финансов принос от неизвестен засега порядък към фонда за солидарност с болните деца дават както Либия, така и България, но и ЕС. Първоначално либийците искаха” кръвнина” от десет милиона долара за всяка жертва. Според ислямското наказателно право, по този начин случаят би бил уреден. Българите обаче сметнаха, че това е равнозначно на признание за вина и отклониха предложението. “Ние също плащаме, без вина” – се опитаха да се аргументират либийците.