Поколението „what”: Отегчени, но не и аполитични
5 април 2017
Трудно е да обясниш с няколко думи какво представлява европейската младеж – за едни Меркел е пример за добър ръководител, за други обаче – тя е нещо като личен враг. Повечето младежи не кипят от желание за участие в избори, но пък не се колебаят да излязат на демонстрации в подкрепа на Европа, когато това им се стори нужно.
Обхватна студия, наречена "Generation What" (Поколението "какво") проучи интересите, грижите и надеждите на младите хора в Европа. В онлайн-анкетата, извършена по поръчение на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), са участвали близо един милион млади хора на възраст между 18 и 34 години от общо 35 европейски държави.
Резултатите от анкетата показват, че младежта в Европа се вълнува от социалните несправедливости, но не вярва, че политиците могат да решат проблемите. Така например 82 процента от анкетираните младежи нямат доверие в политиците, а 45 процента от тях им нямат "абсолютно никакво доверие".
Интересен факт е, че само 23 процента от германските младежи не изпитват никакво доверие към политическите институции. Това е най-ниската стойност в цяла Европа – може би, защото младежката безработица в Германия отдавна вече не е толкова сериозен проблем, както в Гърция, Франция или Италия. Най-малко две трети от младежите в тези три страни са разочаровани от местното политическо ръководство.
Но разочарованието от политиката не е знак за безразличие.
Тъкмо обратното. Авторите на студията твърдят, че младите европейци искат да се включат в политическия живот и да променят нещо. 44 процента от германските младежи например изразяват готовност да участват активно в политически организации. В Гърция този дял е едва 13 на сто.
Девет от всеки десет анкетирани младежи вземат на сериозно растящата несправедливост в съответната страна. И тази оценка е валидна за всички европейски държави, участвали в проучването. В Германия например страхът от социални безредици се нарежда сред най-разпространените страхове за бъдещето.
Проектът "Европа"
Последните демонстрации на солидарност с ЕС показват, че европейската младеж е готова на активен ангажимент в името на своето бъдеще. В същото време трябва да се отбележи, че европейските младежи с удоволствие приемат икономическите предимства, които им носи ЕС, но не се идентифицират изцяло с политическите цели на общността, казва социологът Тобиас Бьонте. Голяма част от тях се идентифицират по-силно със собствената си национална държава, отколкото с европейския проект. Въпреки това едва всеки шести от анкетираните се обявява за излизането на Франция, Германия или която и да е друга страна от съюза.
Социолозите оценяват тези резултати по следния начин: "Въпреки грешките на ЕС, голямата част от младежите в Европа смятат, че съюзът е полезен за тяхната страна. Те обаче свързват ЕС и с надеждата, че той ще намери решения за наболелите проблеми на нашето време". Най-вече младите гърци биха могли да си представят излизането на тяхната страна от ЕС, тъй като са изправени пред огромни икономически проблеми.
Хората, които са израснали с отворени граници, са и по-открити към другите. На въпрос дали по време на висока безработица работните места в страната да са „запазени” само за местни хора, две трети от анкетираните младежи отговарят отрицателно.
В най-общи линии европейската младеж има оптимистични очаквания за бъдещето. "Младежта в Европа е преживяла вече не една и две кризи – заплахите на тероризма, краха на финансовите пазари, проблемите с бежанците. Всичко това я кара да гледа значително по-спокойно на бъдещите предизвикателства.