1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ползата от Пакта за стабилност

5 август 2005

Рекапитулация за дейността от създаването на Пакта през 1999-та година досега

https://p.dw.com/p/At7c

И най-непретенциозните туристи не биха желали да прекарат отпуската си там, където не е гарантирано водоснабдяването, или пък на места, за които се предполага, че отпадъчните води се изливат в морето. Затова федералното правителство оказа подкрепа за разработването на проекти за водоснабдяването и за отпадните води в шест крайбрежни региона на Черна гора – разказва Ингрид Матойс-Майер, член на Борда на директорите на банката “Кредитанщалт фюр видерауфбау”, посочвайки практически пример за дейността на държавната банкова група на Балканите.

Банката е отпуснала досега над 800 млн евро за Пакта за стабилност. Финансира се както възстановяването на пострадалите от войната региони, така и икономическото развитие. С отпускането на изгодни кредити е оказано съдействие предимно на енергийния и финансовия сектор, както и на комуналната инфраструктура. Освен това банката насърчава и регионалното сътрудничество:

Например за изграждането на пречиствателна станция за отпадните води край Охридското езеро. Или пък за изграждането на път между Косово и Черна гора. Както и за 400-волтовия електропровод Тирана-Подгорица – само той недостигаше, за да бъде свързан целия регион в мрежата.

Благодарение на подобни ангажименти от началото на тази година Балканите са част от единната европейска енергийна система. Като точно толкова важно, колкото осигуряването на средствата за помощите за развитие, е и координирането на действията на държавите-донори и институциите – което е също сред задачите на Кредитанщалт фюр видерауфбау.

На място проектите се реализират успешно със съдействието на Германското дружество за техническо сътрудничество – което от години консултира балканските правителства, стремящи се до едно към членство в Европейския съюз – най-вече по отношение на макроикономическото преориентиране на бившата комунистическа система, по отношение на същностните правни реформи, или – по-късно – при директното насърчаване на средната класа като важен работодател и мотор на функциониращата пазарна икономика. В момента в ход са 130 различни проекти, на обща стойност 100 млн евро.

Обобщавайки ефекта от действието на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа федералната министърка на развитието Хайдемари Вичорек-Цойл акцентира върху неговото предназначение:

Да отваря нови перспективи, да допринася за мира и сътрудничеството, за демократичните промени и, естествено, за трайната стабилизация на икономическото развитие. И този ангажимент е в наш интерес, тъй като ние не можем да сме заинтересовани от тов в Европа да има бедняци.

Става дума и за това – да се намали икономическата миграция от Югоизточна Европа. А като краен резултат чрез Пакта за стабилност се цели Балканските държави да се приближат към Европейския съюз. От всички държави-членки на Пакта за стабилност, най-дълъг път пред себе си имат Босна и Херцеговина, Албания и Молдова. Още работа има и в страни като Сърбия и Черна гора и Македония. Докато България и Румъния вече са официални кандадтки за членство в Общността, Хърватия е на прага. Само че крехките правителствени коалиции, нестабилното положение в областта на сигурността, корупцията и престъпността са проблемите, с които всички тези държави трябва да продължат да се борят. Въпреки успехите – както отбелязва Вичорек-Цойл – картината за региона не е розова.