Политическата криза в България

Опитите за сваляне на правителството четири месеца преди края на неговия мандат имат една единствена цел – Симеон Сакскобургготски и неговият екип да не запишат в активите си подписването на договора с Европейския съюз, с което биха увеличили своя рейтинг непосредствено преди предстоящите избори.

Яростната ненавист към премиера е както израз на всички зле прикривани дребни политически отмъщения, които започнаха да се трупат след ненадейното спечелване на изборите от бившия изгнаник в Испания, така и на безсилието от факта, че неговото правителство е първото след 1989 година, което в края на мандата си се ползва с по-голяма популярност, отколкото в началото. Какво означава това:

че народните избраници не се съобразяват с мнението на народа. Нещо повече – с поведението си те фактически поставят себе си над избирателите и се опитват да внушат на хората, гласували за тях, че те-хората не разбират и затова ние–депутатите ще решаваме вместо тях. Много от коментаторите в България го казаха в прав текст: хората не могат да се ориентират в кризата, защото онова, което стана повод за нейното начало бива поднесено по толкова противоречив и взаимно изключващ се начин; смесват се в едно толкова разнопорядкови проблеми, че така нареченият народ, който не се занимава професионално с политика, не е в състояние да разбере какво става всъщност.

Подобна наглост рядко остава безнаказана в демократичните държави. В България обаче по стара традиция народът и този път ще замълчи, ще приеме, че има кой да решава вместо него, ще ругае политическата класа в кръчмите и няма да предприеме никакво гражданско действие, с което най-малкото да се дистанцира и по този начин да накаже наглото и национално безотговорно поведение на цялата пасмина, която удобно, високомерно и цинично живее в българския Парламент.

Защото точно в този момент, точно два месеца преди подписването на договора с Европейския съюз не е трудно да бъдат изчислени приоритетите, от които зависи политическата конфигурация, в която ще се впише държавата през следващото десетилетие. И тези приоритети предполагат национално отговорно поведение. Но не държавата, ерго нейното осем-милионно население, интересува нещастните парламентарни пеперуди, а тяхното лично облагодетелстване от нектара на властта.

Този тип политици, каквито са почти всички народни представители, от всички парламентарни групи - са политици на вчерашния ден, които разглеждат България като изолирано парче земя в югоизточната част на континента, а не като държава принадлежаща културно, исторически и политически към Европейския съюз. За тях е важно да си редят мизерния домашен пасианс и да държат скрити в чаршафите по няколко мафиотски жокера, вместо да изпълнят волята на избирателите – да вкарат колкото може по-бързо страната в Европейския съюз. Отвратителното е, че в този процес участват и онези, които имат опит във властта и които, докато се упражняваха да ръководят България, работеха за пълноправното членство на държавата в Евросъюза, а сега активно пречат в последната фаза на един дълъг процес, който народът плати и плаща отлагайки надеждите си за по-добро настояще.

Разбира се, че същият този народ не може да се похвали с активно гражданско поведение – нито едно действие на неправителствени организации, професионални гилдии или сдружения не успя да упражни натиск върху кабинета, който си отива, за да бъдат извършени важни за страната действия – например да бъдат отстранени няколко предизвикващи съжаление фигури настанени в министерски кресла, които са срам за държавата и обида за нейния елит. Начинът, по който многократно бе пренебрегван парламентаризмът през всичките години на кабинета Сакскобургготски също не бе санкциониран своевременно.

Сегашната санкция е нелепа защото е много закъсняла. И защото състава на парламента, както и съдбата на кабинета така или иначе предстоеше да бъдат подложени на вота на народа. Народът обаче (каквото и да значи това) винаги е бил удобният претекст за политиците да вършат това, което им е изгодно, тогава, когато им е изгодно…. Този път обаче самозабравилите се депутати надминаха себе си: те пренебрегнаха интересите на държавата в един възмутителен опит за летене, който да ги пренесе невредими до следващия политически сезон. Къде ще се озове междувременно България тях изобщо не ги е грижа…