1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Политическата обстановка в Белорус

26 март 2007

Политическата обстановка в Белорус, където властва автократът Лукашенко, може да се опише с едно изречение: Лукашенко е натясно – опозицията в затруднение. Подробности от Михаел Лудвиг:

https://p.dw.com/p/AtJf
Снимка: AP

Дълго време на опозицията й беше трудно да привлече вниманието на гражданите при условия, в които мнозинството, от страх или безразличие, извръщаше глава, когато хора, осмелили се да надигнат глава срещу диктатурата, биваха очиствани или хвърляни в затвора. Освен това възможностите за критика срещу режима на Лукашенко чрез независимите медии биваха все повече ограничавани. Цензура, забрани и потисничество бяха повелята на деня в Белорус. Опозицията не успя да превъзмогне политическите си различия – което беше още една причина, че тя не можа да достигне широките маси.

Когато преди две години опозиционните групировки, от национал-консерваторите до реформ-комунистите, успяха да се споразумеят върху общ кандидат за президентските избори, пораснаха надеждите за пробив в системата. Човекът, когото опозиционерите поставиха начело, беше безпартийният професор Александър Милинкевич. Той трябваше да отправи предизвикателство срещу Лукашенко – и той се справи блестящо със задачата си, въпреки че диктаторът фалшифицира гласуването. През първите няколко дни след изборите, в столицата Минск имаше масови демонстрации, неколцина опозиционни дейци, включително Милинкевич, бяха хвърлени за повече или по-малко в затвора, след което в Белорус отново се възстанови старото политическо ежедневие.

Съществен елемент във външнополитическото обкръжение на Белорус са връзките на страната със съседна Русия. Спорът между Москва и Минск в началото на годината за цената на руския петрол и газ разкри дълбоките разногласия между двете страни, които по волята на своите ръководители искаха всъщност да се обединят. На този етап е ясно, че руснаците не възнамеряват повече да субсидират режима на Лукашенко.

Внезапната строгост по адрес на Лукашенко бе представена от Москва като логичното налагане на пазарни принципи в двустранните отношения. От втората политическата редица прозвуча руското искане за по-чевръсти действия при осъществяването на проектирания политически съюз. Това даде повод за спекулации, че лагерът на руския президент Путин се опитва по заобиколния път на съюза с Белорус да осигури оставането на власт на своя шеф. Защото според конституцията Путин не може да се кандидатира догодина за трети път за най-високия пост в руската федерация. Дали подобен план е реалистичен и би могъл да бъде прокаран до изборите обаче е спорен въпрос.

Междувременно Лукашенко, който в разгара на енергийния спор започна да проклина руснаците като империалисти, сега отново нарича отношенията с Русия “основополагащ вектор на белоруската външна политика” и поиска от Москва отпускането на голям кредит. Що се отнася до белоруската опозиция, руският натиск върху диктатора не й донесе нищо – точно както предвиждаха московските стратези.