Политическите партии и кметските избори в България

Частичните избори в няколко по-малки и по-големи градове, но най-вече в София ни предоставят невероятната възможност да се убедим, че политическата класа живее свой собствен живот, който по никакъв начин не се съприкосновява с нашия. Ние като избиратели непрекъснато отвръщаме на този удар така да се каже с невъобразими и изненадващи стратегии, насочени сякаш повече срещу нас самите: апатия, псуваческо поведение, разрушителна страст, която помита и загрозява още повече грозната градска среда. Не ни се ще да продължава така, отвращаваме се, че обитаваме столица, която може да бъде сравнена с кочина, бунище, следвоенен град, Мека на престъпността, автомобилно гробище и да не продължавам до безкрай.

Затова и вътрешната тяга нещата да се променят е мощна, заразителна направо. Но изглежда политическите партии са имунизирани, защо иначе отвсякъде ще прозира стремежът им да решат вътрешнопартийните си проблеми и взаимоотношения тъкмо чрез кметските избори в София. Всъщност града ни, задръстен до без въздух от паркирани и върху главите ни направо коли, разсипан от незаконно строителство, преливащ от боклук, не интересува политическите сили в това си най-естествено измерение, като място за живеене. Занимава ги от гледна точка на властовите и икономически ресурси, които постът осигурява. Идеята за замяната на кмет за главен прокурор е най-плътния синтез на българското управленческо мислене, най-циничния израз на търгашеството, процъфтяващо във високите етажи на властта. Толкова е ясно и директно, като парен чук – та чак не ни позволява да погледаме на тези избори и като остроумни сеирджии отстрани, да се посмеем над факта, че 95, да, да – 95! политически партии и организации са се регистрирали за участие, да си представим как на площад “Батенберг” или както там се казва след десетките си прекръствания, ще излязат всички участници в надпреварата и ще си устроят пехливански борби. Това ми хрумна след като неколцина от видните представители на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Бойко Борисов, подчертаха че той има мощен и запазен опорно-двигателен апарат – сякаш пряко ще влиза в схватки и ще тръшка я другите кандидати за кметския стол, я самите столични бандюги…

Инак никаква програма не се е завъртяла засега в пространството, само разни бомбастичти идейки, които и една дупка не ще запълнят, и едно място за паркиране не ще отворят, и един километър от околовръстното не ще асфалтират. Дискусията има ли нужда София от небостъргачи също изглежда безумна на фона на провиращ се помежду колите по тротоара и попържащ на висок глас пешеходец…Възниква и въпросът дали прескачащите се из градинката пред НДК плъхове няма да се изкачат и до последните етажи на всеки бъдещ небостъргач. Ей такива дилеми мътят главите ни в празничните дни около деня на независимостта, ей такива мъки ни измъчват и най-голямата изглежда е, че все си оставаме зависими и то от алчната глупост на собствените си политици. Няма преборване, няма измъкване.