Полският президент Лех Качински на първо посещение в Германия

одини не може току-така да бъде ликвидирано, смята нашият коментатор Хуберт Волан.

До есента на миналата година изглеждаше, че крехките и много поддатливи на емоции германо-полски отношения са навлезли в по-спокойни води. За това говореха много факти. През изминалите 15 години беше изградена определена инфраскруктура на двустранните отношения, създаде се нещо като здрава комуникационна мрежа, която функционираше добре, въпреки някои засечки. След изборите за президент и парламент в Полша обаче нещата се промениха. Партията, която спечели и едните, и другите, Право и справедливост на близнаците Качински, подлага всичко на преоценка. Досега критичният поглед на новото мнозинство беше насочен главно към вътрешната политика в Полша с идеята да се преработят пропуските през посткомунистическия период от 1990 до 2005 година. С други думи, да се възцари макар и закъсняло право и същинска справедливост. Партията на братята Качински стилизира тази окончателна битка срещу комунизма до един символ: до определението “Четвърта република” за днешна Полша като съвсем нова държава.

Първоначално изглеждаше, че външната политика на Полша ще остане в досегашния коловоз. Бързо обаче стана ясно, че и тук ще има нови акценти. Първите визити зад граница на новия президент Лех Качински бяха сигнал за това. След почти задължителното посещение във Ватикана, Качински посети най-добрите приятели на Полша – САЩ и Франция, а после непосредствените съседи Чехия и Украйна. Едва сега идва ред на Германия – с това полското ръководство очевидно иска да покаже, че досега двустранните отношения са били надценявани. Един от най-спорните въпроси е предложението за изграждане на така наречения Център срещу прокужданията, защитавано от политици, които представляват в Германия интересите на прокудените след Втората световна война (включително и милионите прокудени от днешна Полша). Официална Варшава гледа на тази идея с нескрита враждебност, независимо от опитите за нейното модифициране. Друг конфликт, обременяващ двустранните отношения, е планът за прокарване на газопровод през Балтийско море от Санкт Петербург в Русия до Грайфсвалд в Германия. Поляците смятат, че този проект е продължение на германо-руския заговор срещу Балтийските държави и срещу Полша, защото ощетява въпросните страни, лишавайки ги от транзитни такси и други печалби. На това мнение в Полша са не само управляващите сега национал-консерватори, но дори и ляволиберални политици. С това разликите на приключват – значително се разминават и позициите по европейската политика, където Варшава отхвърля Конституцията и държи на договорите от Ница, а Берлин тъкмо обратното. При това положение: какво може да се очаква от посещението на полския президент в Германия? Новата външнополитическа ориентация на Полша едва ли скоро ще се промени, тоест – не може да се очаква, че Варшава ще продължи традицията на онова, което преди 15 години тържествено беше оповестено като “нова общност на интересите между Германия и Полша”. Братята Качински смятат да почти ненужен и така наречения Ваймарски триъгълник, тоест – стратегическото партньорство Германия-Франиця-Полша. Това обаче съвсем не означава, че германо-полските отношения за на ръба на катастрофата. През последните 15 години възникна здрава мрежа от контакти на различни равнища, която със сигурност ще издържи и тежестта на днешнита противоречия.