"Полукопринена завеса през Европа"

финала на състезанието, които смесват субкултура и политика. Най-напред Райнишер Меркур:

Откакто серия от революции раздра Желязната завеса, на ежегодния естраден конкурс между Източна и Западна Европа се е спуснала една полукопринена завеса. Държави, които в политическото всекидневие изобщо не отглеждат гълъби на мира, в Конкурса на Евровизията взаимно си припяват най-сладостните мелодии. Сърбия, например, тазгодишният победител, получи най-високата оценка, дванайсетте точки, от Босна и Херцеговина, Черна гора и Словения. Югославия отново е единна, Сърбия е симпатична, а Петер Хандке се оказа съвсем прав. На това му се вика кризисна дипломация чрез гласуване по телефона. Дружба между народите за 49 цента на минута – една идея, която има огромен миротворчески потенциал. Източният блок отново е на терена. Кога обаче и Западният блок ще заяви за себе си, особено след като тази година е юбилеят на Римските договори? Ако бяха гласували само страните, които не са бивши членки на Варшавския договор, пак щеше да спечели сръбската молитвена песен, следвана от Украйна, Турция, Русия и България. А ние преживяхме само една мимолетна проява на западна солидарност: Австрия все пак даде поне седем точки на германския суингър Роже Цицеро.

С горчива ирония коментира Райнишер Меркур. За предизвестения провал на германския участник иронично пише и Ди Цайт:

По разбираеми причини миналата година германците не успяха да спечелят естрадния конкурс на Евровизията. Доста време ще мине, докато германците посмеят да излязат на международната сцена със страховити рокаджии и по този начин да бъдат конкуренция на финландските чудовища от Лорди. Какво обаче ни препъна тази година? Разбира се, суингът не е най-силният жанр на германците, а заглавието на песента “Жените управляват света” си е направо смехотворно. Естествено е и друго: югоизточноевропейците са сплотени и с всички сили подкрепиха сърбската победителка Мария Шерифович с нейната “Молитва”. Още по огорчена обаче е германската политика от факта, че сръбкинята (баш пък сръбкиня!) щеше да спечели и без помощта на братските народи. Не друг, а Западът отново изостави германците. Това ли е отплатата на Европа за жертвеготовността на нашата канцлерка в полза на евроконституцията? И за благородната скромност на нашите дипломати пред лицето на полските ламтежи за повече власт? Или за непрестанните жестове, с извинение, на смирение и подчинение към Париж, целящи да поддържат темпото на френско-германския мотор, който трябва да изтегли от калта целия запуснат континент? Ако това не беше чак толкова демоде, на човек дори би му се приискало от време на време да изпраща из Европа по някой и друг страховит германски рокаджия...

Пише Ди Цайт по повод Конкурса на Евровизията.