Популизмът здраво държи в хватките си Източна Европа

Какво ви хрумва, когато стане дума за Югоизточна Европа? За новоприетите в ЕС България и Румъния и общо 30-те милиона нови граждани на общността между Карпатите и Черноморието? Признайте си с ръка на сърце! В повечето случаи едва ли се сещате за нещо повече от недоразвитост и бедност, румънски бандитски банди или бездомни български деца, дишащи лепило.В най-добрия случай, това се съчетава с познанието, че по Черноморието може добре и евтино да се почива. От западноевропейска гледна точка двете новоприети в общността страни остават “тера инкогнита”, а там, където преобладава незнанието, избуяват предразсъдъци. Въпросът е : Какво ще донесе бъдещето за ЕС, който се разрастна до 27 страни-членки? Що се отнася до югоизточната част на общността и двете нови страни-членки, заслужава си да се хвърли един поглед върху приетите през 2004 година страни от Централа Европа. Поне що се отнася до икономическата интеграция – тя явно е успеша. Държави като Унгария, Полша и Чехия се радват на трайно високи темпове на стопански прираст , за каквито Германия може само да си мечтае. Съвсем друга е картината на политическите трансформации от авторитарни сациалистически режими към партийна демокрация. Ясно се веждат белезите на скицираната от унгарския учен Атила Аг пост-присъединителна криза. Особено отчетливо си личат политическите трудности във всеобщо смятаната за особено стабилна Унгария. След признанието за лъжа от страна на социалистическия премиер Дюрчани по време на парламентарните избори 2006, дясната опозиция около Виктор Орбан усети своя шанс и мобилизира масите. Протестите, които отчасти протекоха с насилия, бяха посрещнати от една лошо въоръжена полиция, която нямаше и опит, как се потушават протестни движения. И без друго малко ориентираната към политически консенсус партия на Орбан - Фидес – премина към фундаментална опозиция. С “патологичния лъжец” не били възможни каквито и да били разговори. Нещо повече – в патетични речи, политическият противник на бърза ръка беше дамгосан като “предател на унгарската кауза”, докато дясната опизиция се изживяваше като представител на “истинската Унгария”. Дълбоката пропаст между относително еднакво големите политически лагери в Унгария отдавна прерастна в непремирим културен сблъсък. Даже унгарските фракции в иначе отдалечения от вътрешнополитически страсти Европейски парламент, не са способни да търсят помежду си споразумения по някои въпроси, важни за цялата страна. “ В атмосферата на поляризация политиката се изроди до битка за унищожение между два непримирими противника” – гласи анализът на МихаелЕрке от фондация Фридрих Еберт. Тази политика – според него – по начало е затворена за всякакъв вид “компромиси и търсене на консенсус”. Става дума за политическата и културна хегемония и за консолидирането на партиите, чиито корени в новите демократични общества още не са достатъчно здрави. По-нататък сттията дава примери и от Полша и Словакия,където на изборите през последната година се стигна до необикновенна коалиция от десни и леви популисти, с добавката на десни екстремисти. “Популизмът здраво държи в хватките си Източна Европа” – се казва в статията на Зюддойче Цайтунг Това обаче не е чисто източноевропейски феномен – твърди авторът и припомня кариерата на Йорг Хайдер в Австрия. Цитиран е изследователят на Източна Евнопа Дитер Зегерт, според когото засилващият се популизъм е политически отговор на нарастващите социални пропасти. Бившите егалитарни общества на Източна Европа претърпяха социална диференцировка, вследствие на която широки части от обществото се осъзнават като губещи. На всичкото отгоре политическите елити принадлежат към печелившите от трансформацията, което допълнително увеличава дефицитът на тяхната политическа легитимация. Подобни феномени се наблюдават и в двете новоприети страни България и Румъния.Честите смени на правителства сочат, че партиите все още не са приключили фазата на своята консолидация. Остава да се очаква, че поради по-дългия подготвителен период преди приемането им в общността, гражданите на двете страни отдавна са намалили до реалистично ниво своите очаквания по отношение на ЕС. Това ще помогне по-късно разочарованията да останат малки. В заключение в статията се казва, че Източна Европа е подходяща като пример за проблемите на трансформацията. С оглед на това, че и на запад се задълбочава пропастта между бедни и богати, евентуалните обществени и политически последици помагт да се наблюдават в лабораторни условия в Източна Европа.