Поредната тирада на Ориана Фалачи

Под заглавие “Врагът, към когото се отнасяме като приятел” Фалачи започва своя изпълнен с удивителни и въпросителни текст с резюме на досегашните си усилия за очерняне на исляма, някои от които бяха издадени и под формата на книги. Междувременно в Италия срещу нея е заведено дело за обида срещу исляма; на последните й писания реагира с остра критика Ислямската антиклеветническа лига.

Фалачи, която се изживява като проповедничка, се нахвърля с най-остри думи срещу живеещите на Запад мюсюлмани; но най-големият грях за нея са интеграционните усилия на западните страни. Ние кътаме змия в пазвата си, като даваме на “врага”, когото тя нарича и “чудовището”, право за пребиваване в “цивилизования свят”, където му предоставяме възможност да учи, да играе футбол или крикет и да създаде семейство. Че в това семейство “често” има две до три жени, които той бие; че той “нерядко” убива носещата джинси дъщеря, че синът му “от време на време” изнасилва 15-годишни италианки – ние приемаме безропотно всичко това, вместо да се защитаваме. Тъй като ние отдавна – не спира да повтаря Фалачи – се намираме в състояние на война.

Християнството, към което явно се причислява иначе атеистичната авторка, също не било безгрешно (освен Инквизицията и религиозните войни тя споменава “онова, което извършихме преди 60 години с Холокоста”), но все пак в последна сметка “ние се попроменихме положително, най-малкото от приличие”. Тя е силно огорчена от предложението на един ляв политик за изграждане на джамия във Флоренция: градът на Данте, Микеланджело и Леонардо, люлката на изкуството и културата на Ренесанса да бъдел обезобразен от “тяхната Мека”. Явно Фалачи смята за излишно да спомене преклонението на Данте пред ислямската мисъл – все пак в чистилището заедно със Сократ, Платон, Демокрит, Сенека и други величия са настанени също Авицена и Авероес, както може да прочете всеки в “Божествена комедия”.

В готовността за разбирателство, проявявана от Запада Фалачи вижда изключително наивност, декадентство, резигнация, ленивост, безразличие и прикрит страх. Затова тя не вижда и нищо добро в диалога между католическата църква и исляма: Аллах, един “бог тиранин”, нямал нищо общо с “добрия бог” на християнството, проповядващ любов и опрощение. Накрая, също като една съвременна Касандра, тя пророкува скорошна терористична акция в Италия, жертва на която щели да станат хора и произведения на изкуството. Фалачи не дава конкретни препоръки за самоотбрана, а предпочита да цитира Чърчил, който изпроводи съюзническата офанзива срещу нацистка Германия с известните думи: “Ще пролеем кръв, пот и сълзи”.