Порнография, Азис и билбордове

Софийският кмет Бойко Борисов и негови колеги от провинцията наредиха спешно изображенията да бъдат свалени, но какво остави в общественото съзнание тази акция?

През последните 18 години българинът видя какво ли не по националните си медии, на екрана и сцената, по улиците и в заведенията, така че най-новата провокация с билборда на знаковата фигура на чалга-културата Азис и неговия интимен партньор Китаеца едва ли го е шокирала толкова много. Проектирано като част от рекламната кампания на поредния нов телевизионен канал, изображението на което двама голи до кръста дебеланковци се отдават на сексуални ласки, поставено на ключови места в София и някои градове, предизвика обичайната малка сензация сред подрастващите ученици, обикновено ентусиазирани почитатели на Васил Боянов-„Азис”, накара забързаните граждани на средна възраст с погнуса да повдигнат вежда пред снимката на прегърнатата двойка и принуди малкото възрастни вярващи да се прекръстят набързо с думите „Това е вече Содома и Гомора!”.

Със свалянето на билбордовете инцидентът приключи, а на тяхно място отново се появи изображението на „Костинбродския славей”, както ласкаво наричат обилно изрусения ромски чалга-гуру, но този път прилично облечен и гледащ страшно и обидено. (

Защо така?

Защото за втори път вече столичната община инкриминира неговите интимни послания към публиката от стените. Първият път за да рекламира песента си „Как боли”, демостриращата натрапчиво своята хомосексуална ориентация чалга-звезда окачи зад паметника на Васил Левски в София плакат, на който е с разголени задни части. Сега, когато новият телевизионен канал разчита на „Васко”- Азис като водещ на предаване, за да се внедри с щурм в блъсканицата на българските електронни медии, някой отново му подлива вода! Или му прави допълнителна реклама с това...

Впрочем вакханалията на т.нар.масова култура в България стана ясна и от една знакова декларация на местната гей-организация „Джемини”, публикувана в някои електронни и печатни медии. Защитавайки своя идол, представителите на хората с различна сексуална ориентация констатират, че “същото това общество, което издига в култ разгърдените, едрогърди фолк-певици, обществото, което изпада в екстаз при вида на реклама на водка „Флирт” и разголените им рекламни „лица” твърди, че плаката на Азис бил неморален”. Как ли биха приели плаката, ако на него вместо партньора на Азис, “Китаеца”, беше снимана някоя силиконова звезда (от поп-фолк бранша, например)? Дали тогава моралистите се оплакват в общината, пишат ли протестни писма и дали изобщо някой щеше да се сети, че младежта се развращава?”, питат от гей-организацията „Джемини”.

Порнография

Риторичен въпрос, следствие и от друго искане.

В средата на годината в публичното пространство се “завъртя” петиция от заинтересовани лица, в която се настоява “порнографията в качеството си на изкуство” да стане легална и да отпаднат инкриминиращите я членове от Наказателния кодекс така, както било във всички развити демокрации”. Двама депутати в НС дори дадоха свое тълкувание на въпроса “Какво е това порнография?”. Българският парламент двукратно гласува текст, в който изрично се посочва, че “Порнографския материал е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол”, като по-нататък конкретизира тази материя.

И какво от това?

По вестникарските сергии продължават да се харчат като топъл хляб пошли порно издания, а еротичните ТВ канали си вървят безпроблемно след полунощ. За санкционирани или осъдени засега в България нищо не се е чуло. И едва ли ще се чуе, след като печалбите от този доходен бизнес са отлични и “смазването” със съответни суми на отговорните фактори по неговия контрол е негласна и масова практика. Не говорим за пълната липса на регламент за достъпа до порно сайтове в Интернет, откъдето масово се “източват” и съответно разпространяват последните крясъци на този вид просперираща индустрия.

“Тинята си има и своите дълбочини”, казват българите и къде на шега, къде на майтап, оцениха като “ палаво” хрумването на млада и перспективна служителка от Министерството на външните работи да публикува на собствената си Интернет страница серия свои снимки по оскъдно еротично бельо. Публикувани в печата, тези снимки предизвикаха известен конфуз във външнополитическото ведомство, доведоха до “строго мъмрене” на фриволната млада дипломатка и усмивки “под мустак” на балканските ценители на женски прелести.

Така несъстоялият се обществен дебат в България за масовата, публичната култура и по-специално за еротиката и порнографията в общественото пространство ще продължава да създава хранителна среда за култивирането на лошия вкус, ниския морал и пошлостта.

А ценителите на вулгарното, в неговия “Азис” вариант, ще тълкуват термина “Порнограф” като “Пор, но граф!”