Портрет на босненския писател Дзевад Карахасан Автор: Сюзане Глас
26 март 2004Реклама
Книгите му разказват за оцеляването в един обсаден град, за опита да се съхранят човешкото достойнство и култура сред гранатите и куршумите. Тези книги се занимават с Изтока и Запада, християнството и исляма и преди всичко с пресечните точки и докосвания на тези култури. Неговият собствен живот, неговата идентичност са отразени в разностранното творчество на Дзевад Карахасан. Роден през 1953 г., той е прекарал по-голямата част от живота си в Сараево:
"Моят съдбовен град, където човек спокойно може да умре."
При бомбардировките Карахасан - босненец, изповядващ мюсюлманска вяра, продължава да учи студенти в академията по сценични изкуства. Става дори декан, но само защото, както скромно обяснява, е единственият професор, който не напуска Сараево. През март 1993 г. обсаденият град става опасен и за него, Карахасан заминава за Австрия.
В наши дни той непрекъснато пътува между родния си град Сараево и жилището си в Грац:
"За мен литературата е преди всичко и повече от всичко търсене на събеседник. Пиша, за да спечеля събеседника си. Опитвам се да се убедя, че има хора, които са също така самотни и също като мен се опитват да се наслаждават на самотата си."
Бие на очи, че в творчеството на Карахасан неизменно става дума за граници. Една от книгите му се казва именно "Поетика на границата". На пръв поглед е странно, че тъкмо писател, в чиято родина безброй реални и духовни бариери делят босненски сърби, мюсюлмани и хървати, бленува за граници. Но тезата на Карахасан е смислена. Тя е по-скоро страстна пледоария на мултиетническото съжителство, каквото съществува в Босна преди войната. Карахасан мрази границите, когато те слагат политически бариери, но ги обича, когато става дума за културни различия, които помагат на отделния човек ясно да определи своята идентичност.
"Става дума за това границата да се схваща като точка на докосване, за да се разпознаят нейната невероятна красота и важност. В Босна преди избухването на войната отделните културни идентичности бяха ясно разграничени, открояващи се, защото хората осъзнаваха и трябваше да осъзнават идентичността си. Ако не можем да разговаряме един с друг, ако между нас няма граници, нито аз, нито приятелят ми бихме могли да определим своята религиозна идентичност. По време на войната тази чудесна, изключително сложна система беше унищожена, нашите различия, нашите културни идентичности бяха сведени по принцип до враждебността ни един към друг."
Тази тема сигурно ще продължи да вълнува носителя на тазгодишната Лайпцигска награда за европейско разбирателство. Понастоящем Карахасан пише роман със заглавие "Нощният съвет", в който става дума за сърбин, завърнал се в босненската си родина:
"Той се опитва, така да се каже, отново да намери миналото си. Но в къщата става странни неща. Килерът е препълнен с душите на избитите. И така нататък."
"Моят съдбовен град, където човек спокойно може да умре."
При бомбардировките Карахасан - босненец, изповядващ мюсюлманска вяра, продължава да учи студенти в академията по сценични изкуства. Става дори декан, но само защото, както скромно обяснява, е единственият професор, който не напуска Сараево. През март 1993 г. обсаденият град става опасен и за него, Карахасан заминава за Австрия.
В наши дни той непрекъснато пътува между родния си град Сараево и жилището си в Грац:
"За мен литературата е преди всичко и повече от всичко търсене на събеседник. Пиша, за да спечеля събеседника си. Опитвам се да се убедя, че има хора, които са също така самотни и също като мен се опитват да се наслаждават на самотата си."
Бие на очи, че в творчеството на Карахасан неизменно става дума за граници. Една от книгите му се казва именно "Поетика на границата". На пръв поглед е странно, че тъкмо писател, в чиято родина безброй реални и духовни бариери делят босненски сърби, мюсюлмани и хървати, бленува за граници. Но тезата на Карахасан е смислена. Тя е по-скоро страстна пледоария на мултиетническото съжителство, каквото съществува в Босна преди войната. Карахасан мрази границите, когато те слагат политически бариери, но ги обича, когато става дума за културни различия, които помагат на отделния човек ясно да определи своята идентичност.
"Става дума за това границата да се схваща като точка на докосване, за да се разпознаят нейната невероятна красота и важност. В Босна преди избухването на войната отделните културни идентичности бяха ясно разграничени, открояващи се, защото хората осъзнаваха и трябваше да осъзнават идентичността си. Ако не можем да разговаряме един с друг, ако между нас няма граници, нито аз, нито приятелят ми бихме могли да определим своята религиозна идентичност. По време на войната тази чудесна, изключително сложна система беше унищожена, нашите различия, нашите културни идентичности бяха сведени по принцип до враждебността ни един към друг."
Тази тема сигурно ще продължи да вълнува носителя на тазгодишната Лайпцигска награда за европейско разбирателство. Понастоящем Карахасан пише роман със заглавие "Нощният съвет", в който става дума за сърбин, завърнал се в босненската си родина:
"Той се опитва, така да се каже, отново да намери миналото си. Но в къщата става странни неща. Килерът е препълнен с душите на избитите. И така нататък."
Реклама