Почетна "Златна мечка" за италианския режисьор Франческо Рози

Берлиналето показа 13 филма на 85 годишния режисьор, когото удостои със Златна почетна мечка за цялостно творчество. Политическата тема винаги е заемала централно място във филмите на Рози. Според Райнер Ротер, директор на германската филмотека в Берлин: "Без съмнение Франческо Рози е едно от най-големите имена на политически ангажираното кино. В същото време обаче той винаги съумява да стигне и до широката публика. Той има нюх за социалната реалност, способност да я усеща и наблюдава". Политическата тема Ротер припомня за един от първите филми на Рози: "Салваторе Джулиано", получил Сребърна мечка на Берлиналето от 1961-ва година. Филмът поставя под лупа Сицилианската мафия и е само един от няколкото, които Рози посвещава на тази тема. Например: "Делото Матеи" и "Лъки Лучано", снимани в началото на 70-те години. Творчеството на Рози е повлияно от италианския неореализъм. Той снима на ръба на документалното: на мястото на събитието, за което разказва филмът и често с аматьори. Самият Рози определя филмите си като "разследващи".

Социалната тема е също предпочитана от италианския режисьор. В "Ръце над града" от 1963-та година, той заклеймява корупцията, обхнала родния му град Неапол. Другият Рози В края на 70-те годино Рози обръща гръб на социалната и политическа тема, предпочитанията му се насочват към елегичните сюжети. Във филми като "Христос се спря в Еболи", "Кармен", "Хроника на една предизвестена смърт" и "Примирие" от 1997-ма година Рози се представя като режисьор, който умее да вниква дълбоко в човешката психика и да създава на екрана забележителни характери. Без значение коя е темата, която го занимава, в най-успешните си филми Рози си остава проникновен наблюдател на човешките отношения в италианското общество. Според директора на германската филмотека Райнер Ротер: "Ако сте гледали негови филми, те остават в съзнанието ви. Филмите на Рози носят много повече от политически заряд, те са художествено убедителни. тъкмо затова тези филми ни вълнуват и днес, макар проблемите на италианското общество, които те критикуват, вече и да не съществуват. Точно това е интересното в творчеството на Рози."