Почина Александър Солженицин: писател и пророк

Името му се придружава от много титли: литературен гигант, дисидент, борец за човешки права, пророк, морална инстанция. Той спечели възхищението на милиони хора по света заради куража да се противопостави на комунистическата диктатура. Никакви заплахи, никакъв затвор или изгнание не можаха да го накарат да премълчи да казва истината и да пише за ставащото в комунистическия свят.

Темата за върховните човешки ценности привличаше главното внимание на Солженицин

Той мразеше лъжата и се бореше против нея по свой си начин - с писаното слово. Комунистите не казваха истината за Октомврийската революция; Солженицин демистифицира този мит, наричайки завземането на властта от Ленин и Троцки просто държавен преврат. Дълго време владетелите на Кремъл представяха нещата така, сякаш първата работническо-селска държава е раят на земята. В произведенията си "В първия кръг" и "Архипелаг Гулаг" той разказа истината за онези милиони руснаци, затрити в лагерите на съветската империя. След края на СССР новите управници изпаднаха в пълно самодоволство. Отново Солженицин бе онзи, който критикуваше неспособността им да стабилизират националната икономика, който бичуваше дивия капитализъм, съсипващ богатствата на Русия.

Солженицин не беше лесен човек и за Запада. Той беше наистина демократ, но критикуваше негативните страни на партийната система. Той предупреждаваше сънародниците си да не имитират сляпо Запада. Солженицин бе убеден християнин и последовател на руското православие, дори мистик, което не бе съвсем по вкуса на не един и двама. Цял живот писателят с голямата брада бе оплюван. Той понасяше стоически това, концентрирайки се върху работата си. През последните години обаче той все повече избягваше медиите.

Със смъртта на Солженицин Русия изгубва един патриот

а Германия един приятел. През 1974, когато бе изгонен от СССР, той намери убежище именно в Германия, при своя приятел и колега Хайнрих Бьол. Като участник във Втората световна война, той цял живот се застъпваше за помирението между двата народа, както писа веднъж: "Аз разбрах, че разделителната линия между доброто и злото не минава между държави, между класи и партии, а напряко през човешкото сърце."