Почина известният германски поет Петер Рюмкорф

Литературната награда на Карлсруе за гротесков хумор отговаря напълно на амплоато на Рюмкорф, чиито стихове са пълни с провокативно остроумие:

"Този който пише лирика е луд, този, който вярва, че тя казва истината, става луд"

Петер Рюмкорф обича подобни каламбури. Не случайно негов колега го нарича "смешен и метафизичен поет", "един от големите езикови артисти", добавят критиците, поет, чието изкуство пълнеше както пазарните площади, така и залите за литературни четения.

Рисувайки себе си в стихотворението "Автопортрет" Рюмкорф пише иронично:

"Както чувам отдавна не си пял за себе си, чичко.

Хората навярно вече мислят, че са си по между си-

Колко царства междувременно смениха своите собственици".

Петер Рюмкорф е сред основателите на литературното направление течение "финизъм", което се самовъзприема като край на всички "изми" и последна възможност за литературно въздействие върху обществото.

Той е роден през 1929-та година във Варщаде в семейството на пътуващ кукловод. През 1944-та година е мобилизиран в трудовите войски на фронта. След войната прави първите си литературни опити като автор на шлагерни и агитационни песни. Следва педагогика, германистика и психология в Хамбург.

Първата си стихосбирка " Гореща лирика" издава съвместно с Верер Ригел.

Една от най-известните книги на Рюмкорф е озаглавена

"Фокус. 50 стихотворения, наред с ръководство за противодействие, излязла още през 1962-ра година. Рюмкорф е член на ПЕН-центъра на Германия, член на Берлинската академия на изкуствата, преподава модерна немска литература в университета Остин в Тексас.

Дълъг е списъкът с отличията, които поетът получава

не само от федералната република, в която живее, но и от ГДР. След обединението на Германия става носители и на престижната награда "Георг Бюхнер".

"Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от песимистични настроения", пише преводачът на Рюмкорф от немски на български език Венцеслав Константинов. Той превежда и едно от най-известните и обичани стихотворения на поета, озаглавено "Освен любовта нищо друго":

Закратко настанил се в този мой градински квадрат,
където вечерта още не иска да напусне очите ми,
хубаво е
да мога сега да кажа: хубаво е
как небето се прояснява и любовта ме замайва,
всичко след толкова безумия и скитания,
да заудрям по едно уседнало сърце, усещаш
удар с нож дълбоко във вкоравената гръд
­РАДОСТТА.

Щом остроумието ми не променя страната,
устата ми заговаря веднага,
- ръката се вдига и клепачът се спуска за нищо -
но докато все още дишам, пуша и съществувам,
докато все още тъгата ме разяжда
и все още моето щастие ме интересува,
искам
онова, от което аурата ни припламва,
да възхваля с несдържан език!

Дръзка в прелестта: Тебе,
когато нощта вече хвърля своя плащ
върху твоята неука плът, всички неща
се обръщат откъм тленната си страна,
а от обилния мрак струи
тъмно веселие...
Аз обаче отсам и оттатък челото си не назовавам
освен любовта нищо друго,
което ме държи и ми действа.

1976


Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ