По повод конференцията в Рабат...

При това всичко започна толкова хубаво, а който е повярвал на думите на френския министър на външните работи Филип Дуст-Блази, може би дори е сметнал, че най-сетне всичко ще потръгне на добре. Еврпейските страни най-сетне осъзнали, че не могат да овладеяат бежанския проблем с репресивни мерки и че е крайно време да се намери глобално решение. Духът от Рабат бил духът на обмяната и на диалога – това поне заяви Дуст-Блази.

Вместо това стана пак онова, от което се опасяваха мнозина и за което предупреждаваха редица неправителствени организации. Министрите на 57 държави приеха план за действия с 62 конкретни препоръки, само че основният акцент на документа – за съжаление – паза върху аспектите за сигурност на европейските страни, и не толкова върху помощта за развиващите се страни.

Предвидени са например ефективни системи за връщане на нелегалните бежанци в родните им страни, вярно при зачитане на тяхното достойнство и на човешките им права, но с достатъчна твърдост и категоричност. Казано другояче: в Европа няма място за бежанци и техните опити да пристигат и занапред ще бъдат осуетявани.

Ежегодно в Европа пристигат по половин милион души нелегално. Този щурм на африкански младежи е доказателство за това, че 40 години на работа в помощ на развиващите се страни по принцип не са довели до нищо. Сътрудничеството между Европа и Африка на практика е пълен провал, а бежанските потоци стават все по-силни. Европа смята да се брани срещу тях – заедно със страните – източник на миграция. Така например замислен е евро-африкански център за наблюдение, който с помощта на технически средства ще може по-добре и по-своевременно да разкрива бежанските движения и да ги ограничава. За целта африкански полицаи ще бъдат обучени по европейски програми. Компютърни бази-данни ще подпомагат африканските власти да разпознават потенциални бежанци. Предвидени са и информационни кампании, които да разкриват пред африканското население опасностите и рисковете на нелегалната имиграция. Затова пък по отношение на обещанията в помощ на развиващите се страни, планът за действия от Рабат остава твърде общ, както и можеше да се очаква. Истинските проблеми са само маркирани, но нито бяха дискутирани същинските причини за имиграцията, нито пък се прояви смелостта да се поиска сметка от присъстващите африкански министри за това, каква е била съдбата на отпуснатите милиарди помощ за развитие, давани през последните 40 години, и които е повече от ясно, че не са били инвестирани смислено. Тази пари са потънали в нечии джобове и в блатото на корупцията –по банковите сметки на африкански държавни ръководители. Сега мнозина осъзнават, че помощите за развиващите се страни не водят до почти никакъв ефект и че причината за хуманитарната и социална катастрофа в Африка трябва да се търси най-вече в самите африканци. Ясното изказване на подобни мисли обаче би довело до спорове и скандали, а подобно нещо в Рабат не беше желано. И така бежанският боток към Европа ще си продължава, а на истински нуждаещите се хора в Африка не беше помогнато с нищо.