По повод учителския протест: Нека българите се политизират

Странното е, че подобна глупост излизаше именно от устата на политици. Впрочем, това клише, чийъто смисъл не е много ясен, се роди още в началото на прехода.

„Не политизирайте въпроса” бе любим израз на старата комунистическа номенклатура, която смени името си през 90-та, но не и нравите си. Тогава бившите комунисти се опитваха чрез това заклинание да избегнат справедливото дирене на сметка за комунистическите престъпления. „Не политизирайте” тогава означаваше „не търсете справедливост”. Скритият подтекст на това заклинание остана валиден и до днес. Най-често той е употребяван от народните представители по време на някой разгорещен и същностен спор в Народното събрание. Както вече казахме, това бе и любимият аргумент на правителството по време на учителската стачка.

За значението на политизирането

Какво означават тези думи. Как можеш да не политизираш нещо, което само по себе си е политически въпрос?! Темата за краха на комунизма, на цяла една система, беше политически въпрос. Темата за това доколко хората, които строяха комунизма и бяха начело на партията и в службите, имат право да участват в строежа на демокрацията, също е политически въпрос. Въпросът за въвеждането на пазарна икономика също е политически. Политически бяха и са всички реформи, които България трябваше да извърши още преди десет години и чието забавяне по политически причини ни запрати в периферията на Европейския съюз, сред най-изостаналите му членове. Разбира се, че въпросът за образованието също е политически. Той не може да бъде решен нито от учителите, нито дори от техния министър. Правителството трябва да има политика в тази област и то такава политика, която да бъде продължена и от следващото правителство.

Поуки за бъдеще протести

Учителите също проявиха незрялост и се хванаха на въдицата на клишето „Не политизирайте”. Затова и поредният им протест не успя. Защото нямаше адрес и нямаше дълбоко основание. Ако стачката беше политически зряла, ако учителите бяха поставили политически искания за смяна на некомпетентните политици, които разтакаваха не само преговорите, но и цялата реформа, днес те щяха да бъдат победители. Да не говорим за финансовата страна на въпроса. В момента, в който не се почувства застрашено политически, правителството завърза кесията и успя с минимални щети за себе си да се отърве от най-сериозния конфликт по време на мандата. Разбира се, и с минимални средства, отпуснати на учителите, които искаха далеч повече в началото на своя протест.

Всичко е политика

И докато не разберем това, ще останем незрели като общество, а политиците, които ни внушават, че нищо не трябва да се политизира, ще продължават да ни мамят и да правят каквото си искат, защото вечно ще са извън контрол. „Не политизирайте” означава също „оставете ни на мира, вашата работа е само да ни избирате когато има избори, а оттам нататък ние знаем как да се оправим”. Нещата в България стигнаха предела на абсурда, че дори и в кампанията за местните избори мнозина от политиците също се отказаха да водят политически разговори. Повечето от тях влязоха в ролята на скучни експерти, наизустили добре своя урок, които повтаряха като папагали едни и същи неща – сметището ще бъде тук, а не там, зелените площи ще бъдат такива, а не други, с трафика ще се оправим по този, а не по онзи начин. На практика всички те говореха едно и също, защото България е на толкова ниско ниво на развитие, че проблемите й са насъщни и очевидни за всички. Липса на канализация, мръсотия, хаотично застрояване и задръствания в големите градове. Това са въпроси, които всеки кмет трябва да решава. Истината е, че те нямат много експертни възможности за решение. Политическият въпрос е кой от различните кандидати ще има воля, енергия и ресурс да го направи. Ето защо подновяването на разговора за политика е много важен. „Не политизирайте” е измамна мантра, която досегашният „български елит” употребяваше, за да бъде оставен да безчинства на воля. Напротив, нека бъдем политизирани.

Общите дела са винаги политика

Колкото повече, толкова по-добре. Защото истинските граждани на един град и на една страна се интересуват от общите си дела, а тези общи дела са политиката в класическия смисъл на думата.