По-различните избори

Около крайното подреждане по партии почти няма неясноти. Очакванията са за първия сериозен пробив на партията на столичния кмет Бойко Борисов. Въпросът е не дали, а с колко ГЕРБ ще изпревари управляващата БСП, и с колко в пъти повече тя ще вземе от останалите партии. Толкова за интригата около победителя.

Далеч не толкова ясен обаче е изходът от битката за кметските места, която ще зависи от два фактора – личните качества на кандидатите и финансовия ресурс, който те са в състояние да мобилизират. Точно в това се състои и първата голяма разлика на тези избори. Макар местният вот винаги да е бил мажоритарен по своята същност, сега за първи път отделните кандидати започват да изглеждат по-важни и по-интересни от партиите, които ги издига. И за първи път онези от кандидатите, които не изглеждат смешни и нямат лоша репутация, имат и добри шансове да успеят.

За пръв път се забелязва свиване на твърдите електорални ядра, което застрашава сериозно позициите на традиционните партии. Както никога досега резултатът на партиите този път няма зависи толкова силно от хората, които винаги гласуват по команда, а ще бъде функция от въздействието на други, непартийни фактори. Струва ми се дори, че не е пресилено да говорим за залез на устойчивите партийни ядра, за тяхното изчезване. Проучване на социологическата агенция “Маркет ЛИНКС” напр. показва, че почти една четвърт от българските избиратели вече са хора, които гласуват различно на различни избори. Казано с други думи – има отлив на лоялните партийни избиратели, за които досега беше важно, не кой е кандидатът и какво може, а това, че е издигнат от тази или онази партия. Този отлив на дисциплинирани и обикновено гласуващи под строй избиратели е най-силно изразен при десните партии и най-слаб засега при БСП. Социалистите обаче също не бива много да се радват, защото макар и с шансове за второто място като спечелени гласове, те могат да се окажат и най-големият губещ, тъй като ще им бъде много трудно да запазят всичките си “червени” общини и първото си място по брой на кметове и общински съветници.

Разпадът на моделите за лоялно политическо поведение разкрива нови хоризонти пред други политически играчи, и те бързат да използват момента за формиране на свое собствено политическо представителство. И тук нямам предвид само новите политически партии като “Атака” и ГЕРБ, а най-вече появата на много бизнес-формации, които са другата отличителна черта на тези избори. На много места различни бизнес-сдружения издигат свои хора по формулата на независим кандидат, подкрепян от някого. Това представлява бягство от досегашния модел на политически номинации. Но когато самите кандидати изведнъж се оказват по-популярни, или да речем – стават по-харесвани от партиите, те вече нямат нужда от подкрепата на партията-майка.

Отново според социолозите от “Маркет ЛИНКС” , основната причина за политическото активизиране на бизнеса преди тези избори е неефективното представителство на традиционните политически модели. Ако партиите са тромави чудовища, работещи много често неефективно и със съмнителни източници на финансиране, то бизнесът се развива бързо и има пари, които сам генерира. За разлика от него често политическите отношения генерират корупционни практики. Опитът показва, че финансирането на политическите партии не дава очаквания резултат, а щом това е така, защо бизнесът да не се опита сам да си създаде политическо представителство? Затова след избирателите сега и спонсорите напускат политическите партии, са забелязали социолозите.

И още една особеност на тези избори – вотът обещава да бъде позитивен, а не базиращ се на социално недоволство. С други думи – много от хората отново ще гласуват “за”, а не “против” нещо или някого. Връщането на рационалността в упражняването на вот се дължи на това, че по места по-лесно се забелязват успехите, там където ги има, отколкото на централно ниво, в държавата. Една запълнена дупка пред блока, в който живееш, или подменени табели с имената на улиците, са всеки ден пред очите ти, и се забелязват повече напр. от новооткритата отсечка на автомагистрала “Тракия”, за която разбираме от репортажа по телевизията, показващ един самодоволен министър, който прерязва лентата.

Съвсем отделен е въпросът, дали тези нови нагласи преди изборите ще доведат и до излъчването на по-качествена местна власт. Сега страната е пълна с общински съвети с корумпирани мнозинства, а в много случаи популярността на кметовете се дължи на добрите им връзки с медиите вместо на реално свършена работа. Затова и хората искат промяна. Въпросът е, дали ще я получат?!