„По следите на изгубеното време” и похарчените пари

През последните 10 работни дни без да полагам специални усилия и без да претендирам за изчерпателност преброих около 50 еднотипни събития. Става дума за едно и също, въпреки че го наричат с различни имена – най-често: конференция, кръгла маса, семинар. Но също и: дискусия, среща-разговор /или само разговор/, партньорска среща, регионална среща, национален форум, пленарна сесия и любимото ми изнесено заседание. Не отричам, че е възможно някои от 50-те говорилни да са били смислени и полезни. Но самият декемврийски бум на жанра, както и съдържателният анализ на конкретните теми, говорят по-скоро, че в края на годината има доста време за губене и пари за харчене. Въпреки цялото вайкане за криза и загубени еврофондове. Накратко този анализ може да се обобщи с познатата парафраза на един лозунг от социализма:

Дела, дела и пак думи!

Статистиката показва, че конферентно-семинарното дело в България покрива цялата пъстрота на живота – от социалните проблеми до външната политика. Прави все пак впечатление трайната привързаност към някои теми. Така в последните дни за кой ли път имахме по още някоя и друга конференция за: тенденциите и перспективите пред лечението на зависимости; развитието на заетостта; превенцията на СПИН; предотвратяването на домашното насилие; състоянието и развитието на медиите; противодействието на пътно-транспортните произшествия; външната политика с поглед в бъдещето.

Преди да продължим по списъка, да отбележим още едно натрапващо се впечатление. Най-много подобни псевдосъбития се организират по проблеми, по които реално се прави най-малко. Ето примери за тази обратна зависимост от миналата седмица. Сигурно за 1001-ви път сме имали кръгла маса за здравната реформа и конференция за „предизвикателствата пред българското образование”. Само за седмица имаме три кръгли маси за почтеността на изборния процес и купуването на гласове. Да не пропуснем и няколкото събирания по една от най-перспективните теми за конферентно обговаряне – икономическата криза.

Имахме и 8 събития, свързани, най-общо казано, с членството на България в Европейския съюз. Тук по-добре да не се разпрострираме, тъй като да се обсъждат отношенията ни с EС стана неудобно, като „да се говори за въже в дома на обесения”.

Също така банално, но затова пък точно, ще бъде да се каже, че „черешката на тортата” е била така наречената борба срещу престъпността и корупцията. За седмица примерно имахме една кръгла маса и един двудневен семинар за трафика на хора. Ако към тях добавим и семинарите по същата тема от предишните две-три седмици, ще стигнем до основателното предположение, че общият им брой надвишава броя на лицата-жертви на трафик за същия период.

Конференциите за корупцията миналата седмица бяха „само” две, но едната от тях бе безспорно най-представителната от всичките 50. Защото бе международна и защото бе под патронажа на президента на републиката. Надсловът й бе "Антикорупционни политики и практики в Югоизточна Европа". Поредният молебен срещу корупцията вдъхна много вяра в „политическата воля за борба с корупцията”, но остави без отговор въпроса: защо въпреки всичко продължават да процъфтяват не „антикорупционните”, а корупционните практики?

За духовата музика и духовния живот на висшето духовенство

Изредените дотук теми и събития с техните стандартни формулировки за съжаление не говорят за много въображение у дейците на конферентното дело. Има обаче макар и малко, но ярки примери в обратната посока. Както може да се предположи лидер тук е министерството с най-дългото и засукано име - Министерството на държавната администрация и административната реформа. То се представя с три събития. Две от тях се вписват в традицията. Като например конференцията „Ефективният контрол - залог за умна, компетентна и професионална администрация". Нещо като „контролът – висша форма на доверие”.

Третото събитие обаче окрилява с размаха на фантазията – „Дискусионен форум за представяне на Единна методология за провеждане на функционален анализ в държавната администрация”.

Като чух за този форум и прочетох малко повече за въпросната методология, се сетих пак за един стар виц. Онзи за младежа от Духовната академия, който написал дисертация на тема „За какво му е на архимандрита цугтромбона?”, но за повече научност го накарали да я прекръсти на: „За ролята на духовата музика в усъвършенстване на духовния живот на висшето духовенство”.

За финал на това малко и непретенциозно изследване съм запазил любимото си събитие от миналата седмица, което е извън всякакви класации. Чета буквално:

„Председателките на общинските и районни клубове на Обединението на жените социалистки за паритет и солидарност от Пловдив област ще проведат свое изнесено заседание в град Лъки... Структурите на ОЖСПС ще приемат свой план за работа и приоритети в дейността на клубовете по места.”