Преглед на германските всекидневници

Визитата на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад в Саудитска Арабия, ситуацията в Афганистан и евентуалното разполагане на самолети на германските ВВС в страната са сред най-коментираните теми в днешните германски всекидневници. Ще отделим място и на дебатите за опазването на климата.

По първата тема вестник Майн Ехо от град Ашафенбург пише:

В близкия Изток противостоящите ислямски сили Иран и Саудитска Арабия внезапно се сближават. Скокът на президента Ахмадинеджад през Персийския залив до крал Абдула дойде почти толкова неочаквано, както навремето московската блиц-визита на министъра на външните работи на Третия Райх Рибентроп.Дали от тази визита ще произлезе един вид нова ос Хитлер-Сталин, този път между сунитския ислям на Саудитска Арабия и шиитската световна революция в ирански стил, ще зависи преди всичко от сблъсъка на интереси между Рияд и Техеран в Ирак и Ливан.

Поглед към Афганистан отправя вестник Кьолнер Щадтанцайгер и пише:

Американската агенция US AID в актуалния си анализ стига до депримиращи резултати. Според тях ситуацията в Афганистан през последната година се е влошила драматично. В петък федералното правителство ще решава дали да дислоцира в Афганистан шест разузнавателни самолета тип Торнадо. Едва ли тази стъпка ще окаже съществено влияние в страната, тъй като най-малко две основни слабости на западната политика в Афганистан не са преодолени. Първата е липсващото влияние на Запада в Пакистан. Вторият дефицит е в координирането- все още военните операции и гражданската помощ не са обвързани помежду си. А стабилното поведение и координацията са основните предпоставки за възстановяването на Афганистан.

Берлинер Цайтунг продължава темата и пише:

Сигурно има основания федералното правителство да пази в тайна настояването на НАТО за разполагането на самолети торннадо в южен Афганистан и дори не дава на шефовете на опозиционните фракции да надзърнат в документите. В Берлин е широко разпространена загрижеността, че в крайна сметка няма алтернатива на масивна бойна мисия на НАТО в Афганистан, и че германският Бундесвер от съюзническа солидарност няма да може да я избегне. Защото при внимателно вглеждане във войната в Афганистан става дума за победа над талибаните. Междувременно ситуацията в страната е толкова напрегната, че тази война се превръща в изпитание за дееспособността и достоверността на НАТО, както и в тест за правото му на съществуване. Изтегляне от Афганистан, което отново ще хвърли страната в ръцете на талибаните, на мародерстващите местни велможи и на международно действуващи нерокартели би било поражение с исторически измерения.

Кьолнише Рундшау се спира на дебатите за опазването на климата и пише:

Дебатите за опазването на климата се намират в особено щекотлива фаза. Все по прибързано и недомислено идват различни предложения от страна на еколози и политици. Без съмнение все повече хора са наясно, че от техния жизнен стил зависи колко значително ще се променя климатът. Но новото самосъзнание трябва да се създава с лекота и финес, а не с тропане с дърводелски чук. В противен случай посланието ще бъде отхвърлено. Към това послание би могло например да се прибави следното: Този който пътува с градския транспорт до работното си място и разумно изолира жилището си срущу студа, би трябвало да може и да лети на дълги разстояния, при това с чиста съвест. Чисто морализаторските забрани само ни изнервят.

Кьолнският Експрес продължава темата. Цитираме:

Бавно , но сигурно дебатът за опазването на климата придобива хистерични черти. Сега пък някои многознайковци искат да помрачат радостта от отпуските на милиони германци, на които те се радват цяла година. Ние трябвало сега да не летим със самолет до Майорка или Ибиса, а с влакчето да си пътуваме до Баварската гора или към Балтийско море. Тези климатично-политически апостоли явно вярват, че ние сме един народ от екологично слепи риби, на които постоянно трябва да се втълпява гузна съвест. Мнозинството германци отдавна знаят, че климатичният часовник е ударил и нямат нужда от изнервящи препоръки къде и как да си прекарват отпуската. Нека да попитаме и ние провокативно: Защо политиците не говорят за своите самолетни екскурзии или за пътуванията със служебните лимузини? Едно държавно посещение при Путин с влак- ето това би било алтернатива за тях.